Православната църква почита днес Богоявление - Йордановден, който е третият по значимост християнски празник през годината. Той е един от дванайсетте Господски и Богородични празници, известен с имената Кръщение Господне, Богоявление или Йордановден.
Според библейската легенда на този ден Исус Христос е кръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение". Оттук идва и названието на празника - Богоявление.
Празникът Богоявление има най-древен произход сред празниците на Православната църква. Макар сведенията за него от писмените паметници да са твърде оскъдни, достатъчно ясно свидетелства за него църковният писател Климент Александрийски. Той говори за празнуването на месианството или за божествеността на Исус Христос при кръщението му в река Йордан, отбелязвано от християните на 6 януари. Църквата в Египет е дала и древното име на празника - "Празник на светлината" /на славянски "Просвещение"/. То се е запазило у нас и до днес наред с наименованието "Богоявление".
"Богоявление" произлиза от думата "явяване" /от гръцки "епифания"/, която била заменена с по-уточняващата - "теофания" - "Богоявление". Днес празникът е наричан още Кръщение Господне и Йордановден, а в различни места на страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи.
За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празничната Богоявленска литургия, свещеникът хвърля Светия кръст. Въпреки обичайния за този сезон студ млади мъже скачат във водата и изваждат кръста от нея. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година.
Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек, свещеникът поръсва хората за здраве.
Йордановден се смята за последен от периода на т. нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
Имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Бояна, Богдан, Богдана, Божана, Божидар, Найден.
Какви са поверията и старите обичаи? Какво се прави и какво - не?
Трапезата, на която храните са постни, се кади както и на предишните вечери, а свещта от нея се запазва за предпазване от гръм.
По ядките на орехите се гадае за здраве. Съществува вярването, че през тази нощ небето се "отваря” и каквото се пожелае, ще се изпълни.
С освещаването на водата на Йордановден се слага край на ограничените от Рождество до Йордановден 12 "мръсни, погани” дни, през които според народното вярване бродят зли сили, караконджо, които пакостят на хората, затова се спазват забраните да не се излиза навън през нощта, не се пере, преде, мие.
Йордановден е календарното начало на периода на новите сгледи и сватби до Сирни заговезни.
Основен обичай на този ден е кръщаването на водата. В нейното освещаване взимат участие всички, за да бъдат здрави през годината. След празничната църковна служба свещеникът хвърля кръста във вода (река, на чешма), а млади мъже го изваждат. Вярва се, че този, който успее, ще бъде много здрав през годината, него даряват.
С китка босилек, топван в светената вода, свещеникът напръсква хората, жилищата им и домашните животни за здраве. От светената вода всички пийват по малко и си отнасят от нея вкъщи. Тази вода се пази през цялата година и се използва при болест с вяра в целебната й сила. С нея се измива домашната икона и палешникът, с който е кадено през трите "кадени вечери”.
Ако кръстът или китката замръзнат на този ден, се вярва, че за всички годината ще бъде здрава и плодовита.
За здраве на този ден именниците се къпят и след това посрещат гости, а болни хора се измиват там, където е хвърлен Кръстът, за да оздравеят.
В Търновско и Родопите на този ден е познат обичаят "совойница”, изпълняван от моми. Две от тях са облечени като "булка” и "младоженец” и заедно с останалите обикалят домовете, където "булката” ръси с китка босилек вода, която е "мълчана” (мълчана вода) – налята в пълно мълчание и наричана "совойнишка”. Домовете, които е посетила тази група, се смятат за очистени и свещеникът не ги обикаля. Момите пропъждат "мръсните дни".
Добави коментар