Васильовден: Какво се прави днес и Притча за паричката в празния хляб

На 1 януари в народната традиция се преплитат няколко празника. Затова и тази дата се нарича с много имена – Васильовден, Нова година, Сурваки и това без да споменаваме всички варианти на тези названия.

По православния календар на този ден се отбелязва паметта на Свети Василий Велики - един от тримата отци на вселенската църква. Той бил епископ в Кесария, Мала Азия, философ и писател във време на църковни раздори и новопоявяващи се ереси. Посветил живота си на добротворството и борбата с арианството – ерес, която отричала божественият произход на Исус Христос. Имен ден празнуват: Васил, Василка, Веселина, Веселин, Весела, Веско, Васка и сродни.

В народните представи Свети Василий предпазва от зли сили, магии, уроки и душевни заболявания. Помага да надмогнем скръбта и отчаянието, да се противопоставим на грешните желания.

Голяма част от ритуалите в навечерието на Васильовден са близки до тези на Бъдни вечер – отново се прикадява трапезата, стопанинът разчупва пита с пара и дава на всеки член на семейството, огънят трябва да гори през цялата нощ, а трапезата не се раздига. Най-важният обаче, характерен само за Васильовден е коленето на петел на прага на къщата. Вярва се, че той носи късмета – и в зависимост дали ще влезе или излезе от къщата, се гадае за следващата година.

Жертвеният петел (можем да заменим с кокошка или пуйка) се пълни с ориз или се пече със зеле – това е и основното ястие на празничната трапеза. На масата също така се слага пача от заколеното на Коледа прасе, мед, орехи, жито, ошав и баница с късмети.

В ранните часове на 1 януари, още преди зазоряване, тръгват сурвакарите – деца на възраст между 5 и 12 години. Те обхождат домовете на всички близки и съседи и ги благославят със сурвакницата – сурова дрянова пръчка, огъната под формата на буквата Ф и украсена с пуканки, кравайчета, сушени плодове, преплетени бели и червени конци. За благодарност стопаните даряват децата със сушени плодове, сладки и дребни пари.

В същността си този ритуал е магия за здраве, плодородие и богатство. Всяко сурвакане започва със заклинанието: "Сурва, сурва година!”, а самата сурвакница има роля на магически жезъл. Произходът му обаче остава неясен – непознат е както за останалите славяни, така и за азиатските народи, които живеят на земите, населявани някога от прабългарите. Няма данни за такъв ритуал и при траките. Затова сурвакането може да се нарече уникален български обичай.

ПРИТЧА ЗА ПАРИЧКАТА В ПРАЗНИЧНИЯ ХЛЯБ

Свети Василий живял през 3-и век по времето на император Юлиан. Веднъж властелинът стигнал до града, където живял светецът. Хората излезли да го посрещнат, но били много бедни, имали само хлебчета от ръж. Императорът вместо да се зарадва, много се ядосал, защото искал да го посрещнат по царски. Тогава казал, че ако не му приготвят някакъв скъп подарък, ще разруши целия град.

Свети Василий помолил всички хора в неговия град Кесалия да даде всеки кой каквото иска в злато, за да се направи подарък на императора. Някой дал една паричка, друг дал цяла шепа. Свети Василий се помолил на Света Богородица да защити града им.

Докато всички се молили, дошла новината, че император Юлиан починал. Всички се чудели какво да направят със събраните пари. На св Василий му дошла много добра идея – да направи болница. Това била първата болница в света.  Никога преди това нямало определено място, където да се лекуват хората, те умирали сами по къщите си и понякога се намирало някой лечител,  който да помогне, но не винаги.

Дотогава  нямало голяма болница, а Свети Василий искал да помага не само на болните хора, но и на бездомните дечица, и други които нямали свой дом. Така събрал три в едно – болни, стари хора и сираци. Години, след като Свети Василий си отишъл от този свят, нарекли комплекса Василиада в негова чест. До ден днешен този модел е известен по цял свят.

Много от събраното злато обаче останало. Свети Василий се замислил как по най-честен начин да разпредели събраното и то да се върне при хората. Дал идея на хората от града да замесят едно голямо тесто и да раздадат на всеки по едно хлебче, а във всяко да има паричка или златен накит. На който каквото му се падне, това да му е късметът и никой да не се сърди, никой да не се оплаква, че не си е получил онова, което заделил. Всички решили да го сторят и си обещали, че никой няма да се сърди, на кой каквото му се падне – това да бъде.

Така се създала традицията в питката да слагаме и паричка на Рождество Христово. Най-интересното в поверието е, че по чудо Божие на всеки в раздадените хлебчета се паднало това, което самият той е дал. Така че по Божия воля на всеки се дава с рождественския хляб това, което заслужава.