В блога си се нарича "Хартиената вещица". Вероятно, защото прави истински магии с този материал - независимо дали го използва за направата на картички, обеци или подаръчни декорации. С помощта на пъстроцветните хартиени кълбета Каролина Томова може да пресъздаде не само каквото ви скимне, но и неща, които не сте подозирали, че могат да се измайсторят от тях.
Кари умее да придава на творенията си не само форма, но и личното си отношение, наречено страст. Затова едно е сигурно - няма да останете безразлични, докато четете следващите редове. Всъщност, има и нещо още по-сигурно - след като "видите" Кари, ще преоткриете смисъла на истинската усмивка. Как, ще разберете сами.
Здравей, Кари! Представи се самичка пред нашите читатели, преди аз да започна да извайвам образа ти.
Привет – на теб и на читателите. Аз съм... Ако трябва да се опиша с една дума, бих използвала... човек. Опитвам се във всеки момент да се съхраня като такъв, макар и да не е най-лесната задача в съвременния свят.
С теб задочно ни запозна една картичка, която направи за мен по поръчка. После разбрах, че измайсторяването й е било предизвикателство, а и героите са ти се сторили също толкова интригуващи и необичайни. Дотолкова, че не си мигнала цяла нощ, за да я направиш. Кажи ми, какво може да те кара да работиш така, че да не искаш почивка?
Усмихна ме уводът към въпроса :) Това е един от основните ми двигатели – идеята, че нещото, излязло от ръцете ми, ще носи радост на някого, а позитивната енергия ще се върне по един или друг начин към мен. Кръговрат...
Каролина ТомоваА какво може да ме накара да продължа да стоя над хартиите, докато буквално не заспя върху тях...? Проекти, за които
първата ми мисъл е "това не може да стане!". Или някоя странна на пръв поглед идея, като например картичката за теб, когато си казвам: що за безумие?
Интересно – предизвикват ме невъзможното и безумното, хаха.
Обичаш да изработваш различни уникати чрез куилинг. Ще ни кажеш ли нещо за този начин на хартиена игра?
Всичко "хартиено" започна покрай Коледа, 2009 г. Исках да изработя нещо (раз)лично за приятелите си. Случайно бях попаднала на информация за куилинга (от англ. "quilling”) и така - въоръжена с почти никакви знания, каталози на една фирма за козметика, ножица, лепило, картон и клечка за зъби, създадох първите си картички.
Най-общо казано, куилингът представлява хартиена лента с широчина между 2 и 4-5 мм, която се навива около специален инструмент (може да се използва каквато и да е ос - клечка за зъби, разрязана в единия край, или игла със счупено в горния край ухо, и т.н.), отпуска се до желания размер, оформя се и се използва за различни дизайни.
Мина време и направих едно туканче... По принцип съм от хората, които не могат да задържат интереса си върху нещо дълго време, но в куилинга се влюбих.
Идеята да се използва непотребна хартия е природосъобразна, но с времето и усложняването на проектите, започна да става трудно подбирането на еднакъв цвят ленти и сега използвам стандартна цветна хартия. А старите списания и брошури чакат на една купчинка вкъщи, за да ги превърна в шарени обеци.
За куилинг техниката и за моделите на кутийките има много информация в интернет. Това, което не се споменава навсякъде, но вероятно се подразбира, е, че са нужни въображение, две капки търпение, щипка време, лъжичка вдъхновение, няколко чаши любов – и се получава. И страст! Изпитваш ли страст, се движиш. Независимо за какво става дума.
Каква форма придобиват най-често фантазиите ти?
Спираловидна! Все пак това е основната форма в куилинга.
А кое твое творение ти харесва най-много?
Любимо творение нямам – всяко ми е мило, защото е занимавало ума и ръцете ми, давала съм му времето, вниманието и любовта си, а после реакциите са ме зареждали за следващото.
Има ли нещо, което не си правила никога, но много ти се иска да направиш?
Какво не съм правила, но искам... Хм, огромен планински куилинг пейзаж... :)
В картичките и куилинг композициите ти често виждаме запечатани миниатюри природа – цветя, птици, животни, слънце... Доколко природата е виновна за чара на изкуството ти и доколко нещата, които изработваш, са запечатали еко послание?
Каролина ТомоваПриродата е толкова красива и съвършена във формите си, че е вдъхновение за всеки. Улавяме я по свой собствен начин.
Почти винаги съм черпила вдъхновение от нея. Спомням си, например, как, това лято, след един фестивал, се прибрах и направих обеци в цветовете, които се бяха запечатали в съзнанието ми за тези три
дни, въпреки че точно тогава бях преустановила всякакъв допир до хобито си.
Не зная до колко има еко послание в нещата ми, но, откакто се занимавам с куилинг, почти нищо не изхвърлям, преди да помисля дали не може да се използва за нещо друго. Така, преди няколко месеца, си направих шкаф за обувки от... кутии за обувки. Наскоро пък преоблякох една стара и грозновата ваза с канап, в която натопих букет сухи тръни от Витоша. Отделно съм декорирала някои неща със съчки или листенца.
Създава ли природата нещо, което може да се поднесе като подарък, без да е "пипнато" от човек?
Първа хрумка – цветя и минерали! Но ако трябва да изляза от тази рамка – камъче от покорен връх, мида от морската почивка, шишарка от разходката в гората – малки неща, които носят радост, защото някой е мислел за теб, когато ги е вдигнал от земята и прибрал в джоба или раницата с мисълта да се усмихнеш. Дори няколко вида зърна (оризови, бобови), сложени в бурканче с канап вместо панделка могат да бъдат подарък.
А, в тази връзка, защо са необходими хората на изкуството, които да претворяват природни красоти в своите произведения?
Хората на изкуството са необходими, за да припомнят на по-здраво стъпилите на земята, че красотата е в малките неща, че на човек му е нужно съвсем малко, за да се усмихне.
Здравословно ли е да се занимаваш с изкуство (и под "здравословно" разбирам да те кара да се чувстваш добре, пълноценен, щастлив, бодър)?
Бодър – не винаги :-) Понякога отивам на работа недоспала, леко уморена, защото съм подарила част от съня си на някое творение. Това обаче е за сметка на заряда и удовлетворението, така че в този смисъл – да, здравословно е.
Има ли рецепта за това как трябва да обичаш?
Обичта не е задължение, не е нещо, което можеш да изискваш. И думата трябва не е особено уместна във въпроса :-) Макар че ми се иска хората да не изхвърлят отпадъците си на всевъзможни места и, ако можех, бих им наложила любов към природата.
Рецепта за обич? Вяра, (себе)раздаване, безкористност, топлина... може би.
А ти какво обичаш?
Изгревите.
И залезите.
Слънцето.
И слънчогледите.
Планината.
И човеците.
Шоколад.
И малките неща.
Музиката.
Смеха.
Цветовете.
(...)
И пожелания обичам.
Затова ще завърша с едно–
бъдете верни чудеса на природата, топли и... обичащи.
Весела Коледа!
Добави коментар