Ако попитате главния редактор на този сайт - мистър Кирил Русев, какво за него е Фитуел, той ще ви продума така: "Това засега е най-добрият начин, който имам на разположение, за да кажа на колкото се може повече хора, че са пристигнали на този свят с едно единствено тяло и в момента, в който това тяло спре да работи, всичко свършва. Фитуел е моят опит да придам човешки облик на всички онези сложни и мъчителни неща, които някакви привидно фанатизирани хора (в това число и аз) правят по фитнеси, стадиони и паркове".
Ако пък надникнете в интервюто, което Киро даде за братския (звучи малко като "британски") сайт Sportuvai.bg съвсем наскоро, ще научите още любопитни подробности от гледната точка на "шефа".
Сега държа да ви споделя моята обаче.
За мен Фитуел винаги е бил школа, перфектното училище, така да се каже. Тук научих много неща, например: как да изпълнявам клек правилно, как да се набирам, как да си правя любовен кекс, как да готвя без произшествия в кухнята, как да си почивам качествено.
Научих се да бъда коректна в изразяването и никога, ама никога да не правя прибързани заключения. Нито пък крайни обобщения (за което съм изключително благодарна на колежката Петя Дикова, с риск да прозвуча като по време на церемонията по връчване на Оскарите). Иначе казано, израснах като професионалист и оттук нататък ми остава само да надграждам. Благодаря :)
Разбрах за себе си и друго: че мога да пиша толкова бързо, колкото и да говоря, че дори - да правя двете едновременно, без едното да пречи на другото.
В и отвъд Фитуел срещнах изключителни хора, с които заедно успяхме да ви информираме, да ви забавляваме и да ви вдъхновяваме на високи обороти немалко време. Благодаря на всички, които ми позволиха да надникна в пъстрия им свят и да го "споделя" с читателите на сайта. Това бяха незабравими срещи и разговори, които никога няма да забравя, честна скаутска :)
Признавам си, че всичко това ще ми липсва много, а ще ми липсва, защото днес е последният ми работен ден тук (да си дойдем на думата, а?). Точно така. Временно заедно с вас няма да се виждаме на страниците на любимата ни школа. Загубата е най-вече за мен, не за вас. Защото знам, че ви "предавам" в ръцете на професионалисти, които няма да ви оставят неосведомени по здравните въпроси. Които няма да ви позволят да мързелувате и за секунда, а ще ви тормозят до припадък с гадни упражнения и тренировъчни и хранителни режими, само и единствено в името на добрата кауза, разбира се. Защото и за вас, мили мои, Фитуел може да бъде училище, стига по-честичко да го посещавате.
Оставям ви с усмивка. С усещането, както казваше Руслана, че хубавото предстои за всички. Но преди това, естествено, трябва да си го заслужим. Като, например, изпълним 1001 бърпита. Или си направим вечеря.
Или просто се опитаме да бъдем по-добрата, фитуел, версия на себе си.
На добър час и от мен!
Добави коментар