Някои наричат танца спорт, други предпочитат да говорят за него като за изкуство. Аз лично съм по-скоро на мнението на вторите. Може би, защото не бих искал да си призная, че има спорт, който толкова много не ми се удава. Обожавам да се движа, но дойде ли време за танци, имам чувството, че имам една-единствена става в цялото тяло и тя е гипсирана.
Затова и не пропускам да се възхитя на хората, които успяват да се движат грациозно под музикален съпровод, независимо дали става дума за хип-хоп, брейкденс, румба, салса, балет, валс, суинг или някаква друга форма на танц. Винаги е хубаво и вълнуващо, а си представям, че за хората, които го правят, изживяването е сравнимо с употребата на някои от по-забранените наркотици.
Добави коментар