Плачът е като пиенето. Едни го правят от радост, други от мъка, а трети – от сутринта. Всъщност, за това последното въобще не съм сигурен, но пък стои добре като въведение. По адрес на сълзите могат да бъдат изговорени още много глупости, но аз възнамерявам да подходя суховато и съвсем научно към този деликатен въпрос. Та, какви видове сълзи съществуват, освен крокодилските?
Базални. Те са си винаги в окото ви и служат като овлажнител и защитен слой против инфекции. Състоят се от три пласта, като вътрешният съдържа естествен лубрикант (муцин), средният е предимно вода и соли (натриев и калиев хлорид), а третият е мастен и неговата функция е да предпазва водата от изпаряване. В тези сълзи също така има антитела (лактоферин, липокалин) и ензими (лизозим), които допринасят за неутрализирането на разни микроби и бактерии, проявили неблагоразумието да попаднат в зрителния ви орган.
Рефлекторни. Това са сълзите, които роним всеки път, когато нещо раздразни окото ни по механичен (мушичка, прах, чужд или собствен пръст) или химичен (лук, шампоан) начин. Може да се каже, че те са базални сълзи в по-обилно количество, макар и да съществуват някои данни за по-високата концентрация на антитела и ензими в тях.
Емоционални. По техен адрес науката пелтечи неубедително. Тези сълзи се появяват всеки път, когато ни стане достатъчно тъжно, но и когато сме особено горди, гневни, фрустрирани, влюбени, щастливи, трогнати...
inm.com
За тях се знае, че имат доста по-различен химичен състав от предходните два вида. В тях концентрацията на специфични протеини е с около 25% по-висока; те имат около 30 пъти повече манган и 4 пъти повече калий, отколкото кръвната плазма. Специфично за мангана е, че неговите нива за завишени в мозъците на страдащите от хронична депресия.
Освен това, емоционалните сълзи са фрашкани с разни интересни хормони. Като АКТХ (адренокортикотропен хормон или кортикотропин), например. Това е прекурсорен хормон, който на свой ред стимулира секрецията на глюкокортикоиди (хормони на стреса) от надбъбречните жлези и е много добър индикатор за нивото на стрес. Пролактинът пък отговаря за производството на мляко при хората, но странното е, че и стимулира секрецията на сълзи. Може би неслучайно жените, чийто пролактин е с около 60% по-висок от този на мъжете, плачат около пет пъти по-често от тях. Всъщност, дамите, при които са регистрирани необичайно високи концентрации от този хормон, демонстрират много повече враждебност, безпокойство и депресия, които от своя страна също могат да доведат до плач. Тук може би е любопитно да спомена, че равнищата на пролактин варират циклично, бидейки в пика си непосредствено преди месечния цикъл. Смятам, че това отговаря на някои много важни въпроси.
От всичко това можем да предположим, че една от ролите на емоционалните сълзи е да действат буквално като дренаж на акумулиралите се под въздействието на стрес химикали в организма. Естественият въпрос, който възниква, е защо в такъв случай мъжете не плачат толкова често, колкото и жените. Ами, никой не знае. Някои предполагат, че може би те успяват да се разтоварят по същия начин благодарение на по-обилната секреция на пот, която е със състав, сходен с този на сълзите. Вероятно при нас значение има и неписаното правило, че "момчетата не плачат", което ни кара често да потискаме сълзите си. В резултат от което може би задържаме в себе си много негативи, кой знае...
inm.com
Друг феномен по отношение на емоционалните сълзи бе открит в началото на миналата година, когато в списание Science беше документиран един чудесен експеримент. За него учените събират група млади жени (средна възраст 30 години) и им пускат тъжен филм с цел да ги разплачат и да съберат сълзите им. Така подготвени, те поканват група млади мъже (между 28 и 29 години) и под носовете на част от тях поднасят автентичните сълзи, а на друга част – физиологичен разтвор (и двете течности нямат отчетлив мирис).
Впоследствие на всичките тези господа се показват снимки на жени. Подушилите истински сълзи демонстрират много по-ниски нива на възбуда, което се отчита по техния пулс, температура на кожата, нива на тестостерон и др. Дори сканирането с ЯМР показва, че тези мъже проявяват много по-занижена активност в частите на мозъка, отговарящи за сексуалната възбуда.
В първия момент и аз бях озадачен каква е логиката женските сълзи да служат като страстоубиец. Всъщност, много логично обяснение е, че всъщност по-ниската възбуда може би е просто е страничен ефект от потискането на тестостероновата секреция. Тоест, все още непознатият химикал в сълзите е предназначен да потиска агресията. За съжаление, засега няма проведени експерименти с плачещи мъже, но е доста вероятно това своеобразно сигнализиране да не е обвързано с пола, а със степента на доминиране. С други думи, по този начин личностите в по-недоминантна позиция разполагат с механизъм за самозащита от по-силните и агресивни от тях.
Човешките създания са уникални в животинския свят благодарение на много неща. Едно от тях е способността им да ронят сълзи под въздействието на емоциите. Предполагам, че ще мине още много време, докато разгадаем напълно смисъла от едно подобно занимание, но засега едно е сигурно – когато си поплачеш, определено ти става по-добре.
Добави коментар