Танцувай с: Марина и Сладжан

Тя се казва Марина и е от България. Той е Сладжан – от Сърбия. Срещат се по време на фестивал по аржентинско танго в Белград и се влюбват. Малко по-късно се женят и се установяват трайно в София.

След като Сладжан не успява да си намери работа, двамата с Марина решават да направят нещо заедно. През 2011-та създават школа по аржентинско танго - Танго Порта, в която преподават и до днес.

Признават, че въпросното начинание било логично следствие на дългогодишната им страст към красивия аржентински танц, както и на желанието им да предадат знанията си на други хора.

Е, ако искате да научите повече за тази страхотна двойка, моля преминете в следващите редове:

Хайде, кажете ми! Какво трябва да знаем, преди да се посветим на аржентинското танго?

Марина: Нищо не е необходимо да се знае предварително. След 2-3 урока човек сам ще разбере дали тангото наистина е заниманието за него. За да го практикуваш, е необходимо да си отворен към хората и да искаш да разбираш другия. Докато танцуваш, ти споделяш своя свят с партньора си и научаваш много неща за неговия.

А може ли да ти помогне да преодолееш стеснителността си?

Марина: Аржентинското танго е социален танц, който се танцува на т. нар. милонги или танго партита в затворена прегръдка (когато партньорите танцуват плътно прегърнати). Както казах, то е начин буквално да се свържеш с другия човек за около 12 минути, колкото трае една танда - група от 4 песни, в продължителността на която е прието двойката да танцува заедно.

В началото, хората обикновено се притесняват да се движат с непознати дори и в отворен хват (между телата на танцуващите има известно разстояние), но като натрупат опит, преодоляват тази бариера. Първоначалната стеснителност се изпарява и се превръща в чисто удоволствие от контакта с другия и от възможността да практикуваш някакъв вид висше изкуство с него. Защото, ако човек има какъвто и да било талант, аржентинското танго му дава възможност да го изрази. А колкото по-чувствителен е практикуващият, толкова по-подходящ за него е този танц.

Разкажете ни нещо повече за милонгите.

личен архивСладжан: Те са нещо като танцови вечери, на които може да отиде всеки - сам или в компания. Но преди това трябва да е запознат с етикета, по който е прието да се държи човек на милонгите, както и да има опит в танцуването поне няколко месеца.

Един от най-интересните елементи от етикета е т.нар. cabeceo или покана за танц с поглед.

Иначе, в София се провеждат милонги почти всеки ден. Например, ние организираме La Bicicleta Blanca всеки четвъртък от 21 ч. в един ресторант на бул. Витоша. Който иска, може да заповяда, за да погледа как изглеждат тези танцови вечери. 

Какви са здравословните ефекти от заниманията по аржентинско танго?

Марина: Многостранни са. Но, според мен, то се отразява положително най-вече върху психичното здраве. Защото човек има нужда от любов толкова, колкото и от храна. А в този танц всеки се чувства приет, споделен и спокоен.

От друга страна, при тангото се упражняват паметта и координацията. Поради това, то може да се използва като лечебна терапия при болни от Алцхаймер и Паркинсон.

Натоварването върху мускулите не е голямо. Но дамите стават значително по-елегантни, практикувайки го. Освен това танцът оказва положителен ефект върху стойката и походката. 

Сладжан: Заниманията по аржентинско танго ти дават възможност да преодоляваш трудностите в живота си по-лесно. Защото това не е танц с предварително зададена хореография - всичко се случва в момента и има много изненади. Необходимо е непрекъснато да реагираш на различни ситуации. Така се научаваш да импровизираш – не само на дансинга, но и в намирането на решения на проблемите от реалния живот.

Като оставим това настрана, тангото все пак е динамичен танц - в него има доста движение, което е добре. И не на последно място: който го практикува, придобива още 1-2 см височина към ръста си. Защото най-малкото, както каза Марина, човек си оправя стойката. Бонусът е, че развиваш гъвкавостта си.

Какви хора посещават курсовете ви?

Марина: Всякакви хора, на различна възраст. Всички са приятни и интелигентни и с повечето създаваме безценни приятелства. Целта ни винаги е била една: да създаваме "социални" танцьори, а не хора, които да ходят до безкрайност на уроци. Иначе казано, за нас е важно учениците ни да танцуват и извън залата.

Сладжан: Точно така. Тангото е забавен танц. Позволява ти да общуваш, да се забавляваш и дори ти дава възможност да срещнеш любовта...

Разкажете ми за новата група, която стартирахте преди месец - само за жени?

личен архивСладжан: Създадохме я поради простата причина, че... няма достатъчно мъже :) В същото време, много дами искат да се научат да танцуват аржентинско танго. Именно тази несправедливост ни провокира да направим въпросния клас.

Що се отнася до групата за жени, към нея има наистина голям интерес. Даже сме доста доволни, защото дамите напредват добре. Курсът е разделен условно на две части. През първата работим върху техниката за следване, а през втората дамите се учат да водят. Всъщност, в тангото има значение единствено това кой води и кой следва. Разбира се, в най-разпространения случай водачът е мъжът. Но не е задължително.

Марина: Понякога на милонгите танцуват изцяло женски или изцяло мъжки двойки. Не е забранено, нито е табу, двойките да са еднополови.

Кога да очакваме курс само за мачовци?

Марина: В зората на тангото мъжете са били повече от жените и се е налагало да танцуват помежду си, за да се упражняват. Днес сме свидетели на обратната ситуация. Жените, които идват на танци, винаги са повече. Съответно, мъжете нямат стимул да правят това, което са правили създателите на тангото. В тази ситуация е безпредметно да се прави курс само за мъже.

Сладжан: Всеки е свободен да дойде и да се научи да танцува без да има дама или кавалер. Нашите курсове са отворени.

Нека да се върнем на въпроса: защо няма мъже?

личен архивСладжан: Този въпрос си го задавам още от миналата година, когато отворихме школата. Всъщност, в групата, която сформирахме миналия декември, дойдоха трима. Разбира се, аржентинско танго много им хареса и продължават да го танцуват и до днес.

Марина: Истината е, че голяма част от мъжете, които не се решават да започнат да танцуват аржентинско танго, не знаят за какво точно става дума. Те не подозират, че, например, този танц ще им даде възможност да бъдат в непосредствена близост до много жени. За една вечер един мъж може да танцува в прегръдка с около 20 дами. Тангото е уникално в това отношение и определено не е за изпускане от страна на кавалерите.

В началото на един курс винаги имаме по-малко кавалери, но после нещата се променят, защото заниманията с танго стават интересни на мъжете. Някои дами, от своя страна, се отказват поради липсата на достатъчно кавалери и, в крайна сметка, се постига баланс в групите ни. Ако повече мъже се решаваха да идват на уроци, щяха да остават и повече жени.

Как се опитвате да привлечете мачовците за каузата?

Сладжан: Винаги когато имаме промоционални уроци, казвам, че не е необходимо да се танцува само аржентинско танго. Важно е да се танцува, каквото и да е било: народни танци, салса, ча-ча-ча. Няма значение! Защото става въпрос за едно страхотно занимание, което повишава качеството на живот, среща те с интересни хора и е добър начин за забавление.

Конкретно, аржентинският танц дава възможност на мъжа да изрази индивидуалността си, както и да изгради ценни качества. Защото кавалерът е този, който решава какво ще се случи на дансинга.

Тангото се танцува в кръг, който се казва ронда – всички се движат обратно на часовниковата стрелка. Кавалерът трябва да наблюдава ситуацията и непрекъснато да взима решения, като се старае да не пречи на останалите двойки.

Марина: Двамата правят нещо заедно. Всеки танцува заради другия. Именно това усещане за свързаност прави този танц толкова ценен както за дамите, така и за кавалерите.

Може ли да помогне тангото в съвместния живот?

Марина: Според мен, да. Защото в основите му лежат доверието и споделянето – две неща, които ако усвоиш на дансинга, би могъл да пренесеш и в личния си живот.

Сладжан: Тангото подобрява комуникацията между хората и те стават едно цяло. В същото време, ролята на кавалера е да защитава дамата, да се грижи за нея и да я пази. Да я кара да се чувства добре. Аз като кавалер, знам какво ще направя, когато танцувам, а дамата е изцяло в мои ръце. И тя има пълно доверие в мен.

Марина: Дамите се научават на търпение и спокойствие, което понякога им липсва в живота, както и на повече женска дързост.

Танцуват ли сръбските мъже?

Сладжан: Определено, да. Що се отнася до мен, признавам си, че аз също бях голям противник на танцуването преди да започна. Просто не разбирах какво изпускам.

Жената на мой приятел цяла година ме увещаваше да ходим на танци. В крайна сметка, все пак се реших. От момента, в който тръгнах, до ден днешен (вече 12 години) не мога да спра. И трябва да призная, че това е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали през живота.

Участвали сте в редица фестивали по аржентинско танго. Ще ни разкажете ли малко повече за тях?

личен архивСладжан: За разлика от европейското, аржентинското танго няма състезателен характер - в този смисъл, тези фестивали се организират единствено с цел забавление. Въпросните мероприятия се провеждат обикновено около уикенда. На тях се канят аржентински двойки, които през деня дават уроци, а вечерта има големи милонги. Най-хубавото е, че по време на танго събитията се запознаваш с хора от различни страни – обменяте опит, усмивки и се забавлявате. Фестивали има ежедневно на различни места по света (Будапеща, Берлин, Милано, Париж). Лично за мен, най-хубавият, на който съм бил, е Белградският, защото на него се запознах с Марина. В България има относително голяма танго общност и се надяваме, че и тук скоро ще има голям международен танго фестивал.

Марина, завършила си философия – помага ли това в преподаването?

Марина: Мисля, че да. Аз се занимавам с аналитична философия. В основата на моята професия лежи способността да анализираш определени проблеми и да се аргументираш. Това ми помага, когато се опитвам да обясня някои от тънкостите на танго техниката по време на уроците ни.

Какво бихте пожелали на читателите ни?

Сладжан: По принцип, ние много обичаме да ходим по планини. Почти всеки уикенд се качваме на Витоша. Естествено, идеята ни е да прекарваме повече време сред природата. Та, предлагам на хората да правят същото. И да танцуват, разбира се.

Марина: Започнете да танцувате, независимо на каква възраст сте. Това ще ви помогне да гледате по-позитивно на живота, ще ви преобрази и ще ви донесе вдъхновение и здраве. А може би ще сбъдне и някои от мечтите ви :)