Да се движиш светкавично, преодолявайки защитата на противника, докато не отбележиш гол със стика и шайбата. Звучи като хокей, нали? Но нека допълним описанието на този спорт с два израза – "под вода" и "без дишане". Сега положението доста се променя, нали?
Дори на пръв поглед да изглежда ексцентричен, факт е, че хокеят под вода или т.нар. "октопуш", е оцелял от 1954 г. насам и набира популярност из цял свят. Създаден е от британския водолаз Алан Блейк, който тогава търсел начин да поддържа форма и през зимата. През същия период са измислени и първите правила, променяни многократно, докато придобият днешния си вид.
Тези правила не са никак сложни. Както споменахме, трябва просто да бъде отбелязан гол в противниковата "врата". Същата обикновено е разположена в най-ниската част на басейн със слаб наклон и представлява алуминиево, стоманено (от неръждаема стомана) или поцинковано корито с ширина 3 м.
Отборите в октопуш са два. Всеки от тях се състои от шестима играчи. Предвидени са
четирима души – резерви, които стоят над водата или на резервната скамейка, докато чакат реда си за влизане в играта. Трима от шестимата играчи на всеки тим най-често играят в атака, а другите
трима – в защита, но съществуват и други разпределения на ролите.
Най–интересното е, че главните актьори под вода трябва да се "разходят" до повърхността, за да поемат въздух. Напрегната игра обаче често не им оставя този шанс. Затова плувците дишат пълноценно едва, след като отбележат точка. В този смисъл, разбирайте, че дишането по време на игра е по-скоро лукс. А... двете полувремена по време на състезания обикновено траят 10 или 15 мин.
Съдиите: двама или трима са под водата, в пълна екипировка, за да следят играта отблизо. Друг един или повече рефери остават над водата, за да отмерват времето, известяват начало и край и отсъждат фалове. Последните могат да бъдат намесата на твърде голям брой съотборници в "схватките за шайбата", удрянето на другите играчи със стика и пр. Съдиите над вода съблюдават правилата на играта според това, което виждат от повърхността и също – по сигналите, които им дават техните колеги под вода.
Екипировката: шнорхел, маска, шапка, плавници, ръкавици, стик и шайба. Шнорхелът позволява на героите да дишат от време на време, маската е предпочитана пред водните очила, защото разширява очния спектър и предпазва по-добре в случай на удар. Шапката е щит за тъпанчетата на ушите, а цветът й е още един отличителен белег на всеки отбор. Плавниците дават на играчите бързина, ръкавиците оказват сцепление и правят задържането на стика (с дължина до 35 см) по-лесно. Шайбата пък тежи между 1,3 и 1,5 кг при възрастните и около 850 г при юношите.
Макар отстрани да изглежда забавен, подводният хокей всъщност изисква голяма доза сила, повратливост, експлозивност и, малко противоречиво – елегантност на движенията. На последно място, нека не забравяме, че плуването в басейн не е толкова лесно, колкото това в морска вода.
Ако все още не вярвате, че съществува подобен спорт и ви се струва невероятно той да е повече от труден, погледнете това. Не е ли повече от интригуващо?
Добави коментар