Всеки хранителен режим си има своите странности. Някои – оправдани, други – не чак толкова. Лошо е, когато неоправданите странности станат толкова разпространени, че хората спират да се замислят каква е логиката, която стои зад тях.
Една от любимите ни е твърдението, че вечерно време не трябва да се консумират въглехидрати. Или пък нейната още по-забавна разновидност, при която след определен час дори не бива да се яде. Защото, в противен случай, не само каляската ви, но и вие самите ще се превърнете в тиква. Което ще стане причина стъклената пантофка, пък и целият останал гардероб, да ви отеснее и тогава за вас не ще има нито бал, нито принц, нито нищо. Обречени сте на тъжна затлъстялост.
Истината е, че няма някаква мистична, магическа сила, която да прави
въглехидратите, или храната изобщо, след определен час по-"задебеляващи", отколкото по принцип са си. Стига те да не допринасят за формирането на енергиен излишък, който не се изразходва. Да, и ние
имаме приятели, които успешно свалят килограми с помощта на подобна стратегия. Те обичайно не следят калорийния си прием и неяденето от един момент нататък допринася за снижаването на общото им
количество калории за деня. Това важи с особена сила за хората, които по принцип имат склонност да злоупотребяват с храната вечерно време и най-вече за тези от тях, в които дреме по едно бисквитено
чудовище, което се буди по тъмно.
Извън сферата на митологията съществува изследване, съпоставящо отслабването при две групи жени, подложени на диета и редовни тренировки. Първата група приема 70% от калориите си за деня преди обяд, а другата – след обяд. Оказва се, че първата група наистина сваля повече килограми от втората, но значителна част от тях са под формата на мускулна маса. Втората група губи малко по-малко тегло, но в доста по-голяма степен запазва мускулите си.
Друго наскоро проведено в Израел изследване обхваща 78 полицая с наднормено тегло, които в продължение на 6 месеца са подложени на нискокалорична диета, при която 45-50% от калориите са под формата на въглехидрати. При експерименталната група въглехидратите са съсредоточени предимно вечерта, докато при контролната група са разпределени равномерно през целия ден. Изненадващо за някои, шест месеца по-късно, представителите на експерименталната група са загубили значително повече тегло (11.6 кг срещу 9.06 кг), изгорили са повече мазнини (6.98% срещу 5.13%) и са намалили обиколката на талиите си с повече сантиметри (11.7 см срещу 9.39 см). Като цяло, тази група докладва много по-малко пристъпи на глад и по субективни преценки е в много по-малка степен обсебена от мисълта за храна по време на диетата.
Цитираме подобни изследвания не за друго, а за да демонстрираме
как забраните за прием на енергия, било то и енергия от определен вид, след определен час са меко казано едностранчиви. Дори и да приемем, че вечерно време ни спохождат инсулинови феички, които
само чакат да хапнем нещо, за да го превърнат в подкожни мазнини, какво да кажем за хората, за които вечерта е едно относително понятие? Защото има разлика между човек, който си ляга в 20 ч и
човек, който прави втората си тренировка за деня по това време и ще подуши възглавницата най-рано 3 часа по-късно. Ами тези, които работят нощни смени и стават в 19 ч?
Ако сме открили една абсолютна истина по отношение на храненето, то тя е, че (почти) всички абсолютизирания в тази област са безпочвени. Различните хора намират най-различни начини, които им позволяват да поддържат ситост, без да преяждат, и това в никакъв случай не е обвързано с някакви псевдонаучни числа, били те часове или съотношения между различните хранителни групи. В повечето случаи тайната на отслабването се свежда до общия енергиен прием в рамките на деня. В този смисъл ключовият въпрос е "Колко?". Оттам нататък "Кога?" и "Какво?" са въпроси от второстепенно значение и често могат да доведат до прекалено вторачване, което е доказано контрапродуктивно.
Добави коментар