Точно така. Днес, изненадващо или не, няма отново да хвалим ябълките, крушите или тиквата (ще ги оставим да си починат от комплименти). Вместо това, ще насочим цялото си внимание върху един друг есенен плод, който не отстъпва по нищо на своите "колеги”, а именно – дюлята.
Наричана още "дуня", "дула" и "дуивика", днешната героиня безспорно заслужава своите 5 минути слава и ние ще й ги дадем, каквото и да става.
Смята се, че е "родена" някъде в Северен Иран, Кавказ или в Мала Азия. Не остава обаче дълго по родните земи. Оттам бързо е разпространена и в много други части на света, включително и в Америка. Предполага се, че у нас е пренесена от Мала Азия, ама дали е така... можем само да гадаем.
"Дете" е на дърво, което достига на височина от 3 до 5 метра, и има тъмнозелени широки листенца. Стволът му е покрит с тънка, тъмносива кора. Самият плод е приятно тумбест, облечен е в мъхеста дрешка и се отличава с тръпчивия си, специфичен вкус и силен аромат.
Освен, че представлява категорична вкусотия, есенната госпожица (или повече ще й отива да я наричаме госпожа?) може да се похвали и с добър хранителен профил. Съдържа значителни дози пектин, екип от важни минерали (калий, калций, фосфор и магнезий), а също и бета-каротин и витамин C. Както може и да се очаква, никак не е калорична – в 100 грама има само около 60 калории.
Най-ценни обаче са семената на дюлята и, всъщност, именно те се използват за лечебни цели. В обвивката им присъства сериозен процент слузни и дъбилни вещества, за които се смята, че притежават противовъзпалително действие. Чрез накисване в студена вода от семената може да се получи облекчаващ разтвор за дихателни раздразнения, фарингити и прочее неприятности. Същият би могъл да окаже добро въздействие и върху функцията на стомашно-чревния тракт.
В миналото се е вярвало, че дюлевото дърво е "добро" и, че е натоварено със защитни функции. Може би сте чували от баба си или дядо си, че ако носите листо от дюля, бихте могли да се предпазите от урочасване ;) Изобщо... плодът е магически!
А най-готиното е, че от него става чудесен кръмбъл, а също и компот и какво ли още не.
Как да не го обичаме, м?
Добави коментар