Традиционното схващане е, че изтощителните тренировки предизвикват производството на т.нар. активни форми на кислорода или накратко ROS (reactive oxygen species). Те, подобно на свободните радикали, увреждат клетките и ДНК в тялото. Приемът на антиоксиданти (напр. витамини С и Е) спомага за неутрализирането на ROS и за по-бързото следтренировъчно възстановяване.
Напоследък обаче си проправя път разбирането, че въпросните ROS са по-скоро полезни, тъй като сигнализират на тялото, че е наложително да се адаптира към тренировъчния стрес. С други думи, ключови са за подобряването на атлетическите качества. Поради тази причина приемът на антиоксиданти е противопоказен, тъй като организмът няма да разбере, че трябва да се адаптира и по този начин голяма част от усилията ни ще отидат по дяволите или поне на вятъра.
Ето защо има моменти, в които искаме да прегърнем Науката, след което да й зашием един шамар. А дали същата тази наука е съумяла да докаже, че едната теория е по-вярна от другата?
През 2009 година немски учени откриват, че витамините С и Е наистина са в състояние да намалят ефекта от упражненията върху инсулиновата чувствителност на група от физически неактивни доброволци. През 2010 обаче, експеримент с колоездачи не успява да докаже, че същата комбинация от антиоксиданти е в състояние да повлияе физиологичните адаптации в сравнение с плацебо. В края на същата година има ново изследване, този път с плъхове, при което е установено, че витамин Е потиска производството на нови митохондрии (своеобразни фабрики за енергия в клетките), които са от особено важно значение за издръжливостта.
Последното изследване по темата е публикувано през март тази година и включва
17 бегачи любители. Всички те спазват един и същ протокол на тичане в рамките на 4 седмици, като половината от тях приемат по 1 грам витамин С, а другата половина – плацебо. И двете групи
значително подобряват максималния кислороден капацитет, издръжливостта и бързината си, но без статистически значима разлика помежду си.
Трудно е да се направят категорични заключения, тъй като наличните изследвания не са директно съпоставими. Последните данни са изведени от твърде малка група хора, а предпоследните – на базата на експеримент с плъхове. Разглеждат се различни показатели. Трябва да бъде отчетен и фактът, че физическата кондиция на хората при различните опити е била различна.
Немското изследване от 2009 година, например, е проведено върху хора със заседнал начин на живот. Известно е, че тренировките са в състояние да предизвикат производството на значително повече ROS при нетренирани, отколкото при тренирани индивиди. Поради тази причина донякъде е разбираемо, че антиоксидантите имат по-сериозен ефект върху адаптациите при точно този тип хора. От друга страна, тези с по-добра физическа кондиция имат доста високи нива на антиоксиданти "собствено производство" в организма и може да се предположи, че приемът на допълнителни такива не е от особено значение.
Както винаги – нямаме конкретен отговор на иначе интересен въпрос. Докато не излязат по-категорични научни данни или вие сами не установите, че антиоксидантите се отразяват на резултатите ви, не бихме ви посъветвали да променяте настоящите си навици по какъвто и да било начин на базата на едната или другата теория.
Добави коментар