Слава Севрюкова казва за съдбата, че е свързана с предишния живот, тъй като ние се прераждаме и носим със себе си товара от миналите си животи.
Имаме предначертан път, но как ще стигнем до него – дали направо или ще се отклоняваме многократно, не можем да знаем. Едно е сигурно – всеки стига там, където му е предречено да бъде.
Тя казва, че за хората без воля пътят наистина е предначертан и ясен, но ако вярата и любовта са силниq човек е в състояние да промени съдбата си.
Нашата душа е светлината и ако загърбим душата си, то значи загърбваме светлината – тогава става страшно. Пътят ни се поддържа с помощта на мъдростта, казва Слава Сверюкова. Тя сравнява човека с хубавото вино – за да стане трябва да се смаже гроздето, но ако престои много, се превръща в оцет.
За тези, които искат вечно щастие, тя казва, че монотонното щастие е най-голямата пречка през развитието на човека.
Стръмният път е този, който ни води към прозренията и ни отвежда към истинската красота, позволява ни да видим звездите. Най-голямата житейска благословия, тя нарича преодоляването на трудностите.
"Кръстът", който всеки носи, казва пророчицата, е толкова тежък, колкото можем да понесем.
Изтъкан от щастие и нещастие, Пътят свършва с достигане до Мъдростта, осветена от Добротата и Любовта!
Най-големият празник е денят, в който сме добри!
инфо: https://www.chudesa.net/
Добави коментар