"Догматиците, които настояват, че това е естествено срещаща се комета, трябва да бъдат подведени под отговорност и да обяснят всички тези аномалии", отбелязва авторът на изследването.
Ави Льоб е доктор по физика и директор на катедрата по астрономия в Харвард от почти 15 години. Той е основател на Харвардската инициатива за черни дупки (първият интердисциплинарен център в света, посветен на изучаването на черни дупки). От 2007 г. е и директор на Института за теория и изчисления (ITC) в Харвард-Смитсониънския център за астрофизика. Той е един от малкото експерти, които твърдят, че 3I/ATLAS, междузвездният посетител, преминаващ през Слънчевата система през последните няколко месеца, е много повече от комета.
Според Льоб има вероятност това да е троянски кон, технологичен обект, маскиран като естествена комета. Той дава седем различни причини за това, като същевременно твърди, че "догматиците, които настояват, че 3I/ATLAS е естествено срещаща се комета, трябва да бъдат подведени под отговорност и да обяснят всички тях като резултат от вероятни природни процеси".
За Льоб първият индикатор за "междугалактически троянски кон" е неговата маса. Диаметърът на 3I/ATLAS е по-голям от 5 километра, което означава, че минималната му маса е 33 милиарда тона. Милион пъти по-голяма от другите два междузвездни обекта, които са ни посещавали Оумуамуа и 2I/Борисов.
Втората аномалия би била следата. Според изображение на 3I/ATLAS, направено от Хъбъл, може да се види фронтална струя от разсеяна слънчева светлина, 10 пъти по-дълга, отколкото широка, насочена към Слънцето. Слаба следа, която се появи едва в края на август, е рядко явление, според Льоб.
След това е необичайният химичен състав. Газовият облак около 3I/ATLAS показва много повече никел, отколкото желязо, подобно на индустриалните никелови сплави. Към това се добавя фактът, че за разлика от други комети от слънчевата система, анализирани до момента, облакът съдържа предимно въглероден диоксид, а не вода. Имаме и факта, че светлината от 3I/ATLAS показва изключително отрицателна поляризация. Казано по този начин, това повече усложнява, отколкото обяснява. Поляризацията на светлината се отнася до ориентацията на нейните вълни. Когато светлината се отразява или разсейва от обект, тя може да се поляризира – тоест вълните ѝ се подравняват в определена посока. При кометите и астероидите поляризацията винаги е била наблюдавана по един и същи начин, но в 3I/ATLAS тя е "отразена" по начин, който никога преди не е бил виждан.
Траекторията на 3I/ATLAS е подравнена с еклиптичната равнина на планетите около Слънцето с точност от 5 градуса. Според проучване в Харвардския астрофизичен център, това е съвпадение от едно на милион. Времето на пристигане на 3I/ATLAS също е представено като аномалия. Той е оптимизиран да преминава близо до Марс, Венера и Юпитер, нещо, което го прави още по-малко вероятно от подравняването. С няколко думи, пътуването му би било "програмирано" да съвпадне в една и съща равнина с гореспоменатите планети. 3I/ATLAS е изравнен с точност от 9 градуса със сигнала WOW, за който дълго време се смяташе, че идва от друга цивилизация.
Добави коментар