Знаем, че човекът е мързелив по природа. Защото така е по-лесно. Като цяло, мнозинството от хора предпочитаме да си дадем почивка, когато сроковете, шефовете, родителите или някой друг не ни диша във врата. Но след откраднатия релакс идват безмилостните задължения, които, на свой ред, ни отмъкват спокойствието. Е, докога ще я караме така?
Сънят е най-прекрасната почивка. Принципно. Природата ни е създала така, че да бъдем активни през деня и да отмаряме нощем. Част от животните спазват същия ритъм, а други "живеят" през нощта. Онези от вас, които попадат в категорията на "нощните птици", също жадуват да поспят, само че по светло. Чрез съня презареждаме батериите си. Защото, нека признаем – дори след дни активна почивка, също усещаме нужда да гушнем възглавницата, ако ще и тази нужда да се поражда едва в малките часове на нощта.
Именно сънят, заедно с хубавата храна и движението (под формата на упражнения, игри, разходки и пр.) са нещата, благодарение на които тялото ни расте и се развива. Още повече – в случай, че нямаме време, сили или средства за забавления през седмицата, то сънят остава единствената ни защита срещу физическото и психическо натоварване.
Във връзка с всичко казано по-горе, нека си дадем сметка дали имаме време и нужда от любимото ни мотане и отлагане на работата, с които мислим, че си даваме почивка. По-често, те само ни разсейват и правят оковите на задълженията ни още по-тежки.
Всички ние знаем от собствения си опит – колкото повече почиваме, толкова повече ни се почива. Обаче ако направим план, според който да отметнем всички дейности за деня, без да ги отлагаме, след това ще имаме време за повече пълноценна почивка. И за часовете сън, които са ни нужни.
Всичко, което правим, е в наша полза. Обикновено тази мисъл е най-мощният стимулант, който ни кара да бъдем винаги във форма и да работим неуморно. Колкото повече си даваме сметка за ползите от свършеното, наученото, видяното и негативите от празното стоене на едно място, толкова по-бързо се привеждаме в активен режим.
Да си помислим само колко интересни неща могат да се случат или ние самите да накараме да се случат, докато се излежаваме на кушетката по никое време. По-хубаво е да създаваме история, отколкото да я оставяме да минава покрай нас.
Понякога правим нещата само за личното си развитие. Друг път чрез тях полагаме грижа за любимите си хора. Какъвто и да е мотивът ни, добре е да си го припомняме всеки път, когато решим, че не издържаме повече. Винаги можем повече. Въпросът е дали го желаем.
В крайна сметка, човек е това, което създаде със собствените си усилия.
*Keep walking - Продължавай напред (букв. от англ. ез., бел. ред.)
Добави коментар