Годината е 1947-а. Мястото – районът около древното селище Кумран, Палестина. Пролет е. Трима млади бедуини – номади, обикалят скалистите и песъчливи покрайнини на Мъртво море. По време на
една от почивките, когато овчарите спират да напоят животните си, единият от младежите се отделя от групата. Както се разхожда, той хвърля камък по посока на една от намиращите се в близост пещери
и чува звук от чупене на съд.
"Съкровище" – убеден е младежът.
Бързо изтичва да съобщи на другарите си за находката, на която се е натъкнал. Нощта обаче вече пада. Затова бедуините решават да изчакат до следващия ден. На сутринта тримата приятели се отправят към мистичната пещера. С голямо разочарование откриват, че в нея няма скрито съкровище от жълтици и накити, а само колекция от глинени гърнета и скрити в тях пергаментови ръкописи.
Младите овчари не си дават сметка какво грандиозно откритие са направили, намирайки Древните ръкописи от Мъртво море, известни още като Кумрански ръкописи. Те представляват набор от над 800 отделни текста, оказали се от огромно значение по-късно в библейски и исторически план. Те са разделени на над 25 000 различни парчета, които учените разчитат и подреждат и до днес. Всъщност се оказва, че откриването на ръкописите е най-голямата археологическа находка на 20-и век.
Свитъците от Мъртво море се оказват артефакти на повече от 2000 години. Те съдържат третия най-стар ръкопис на Стария завет, както и множество други небиблейски текстове, които свидетелстват за различните течения в юдаизма в този период. Предполага се, че свитъците са написани от древна местна секта – есеи, оттеглили се от официалната църква и религия. През 1956 г. в 11 пещери в местността край Кумран са открити още множество подобни свитъци.
Светилището на книгата в Йерусалим, където се съхраняват ръкописите
Може би си спомняте онази част от Библията, наречена Големият потоп. В нея се разказва как хората на Земята станали лоши, крадели и убивали ближните си. Бог се ядосал и решил да изпрати огромно количество вода, което да потопи и изтреби всички живи същества на планетата. Той решил да пощади единствено Ной, жена му и тримата им синове Сим, Хам и Иафет, заедно със съпругите им.
Този факт кара езотериците да се запитат:
"Защо точно Ной и неговите най-близки хора са пощадени?"
Едва ли Ной е бил единственият добър и предан християнин, спазващ божията воля и заповеди.
Това, което не е казано за Ной в официалната Библия, е записано в Свитъците от Мъртво море. А именно, че той бил необикновено същество още от самото си раждане. Той "можел да освети стаята само с
помощта на собствените си очи". Поне така твърдят Ръкописите от Мъртво море. Там е записано още, че бащата на Ной – Ламех, се чудел дали това дете е негово, защото не приличал на обикновените
деца. В ръкописите се твърди, че очите и кожата на Ной излъчвали мистериозно сияние. Окултистите стигат дори още по-далече. Според някои теории Ной е възможно да е бил извънземно същество от
по-висша раса, дошло на Земята, натоварено с мисията да спаси Земята, човечеството и всички живо на този свят. И това наистина се случва според библейските писания.
Прокрадва се и въпросът дали Големият потоп не е дело на същата тази извънземна цивилизация, изпратен от нея, за да прочисти тотално, създаденото дотогава земно човечество. Тук се намесва и теорията, че боговете, които почитали нашите прадеди, не са били нищо друго, освен извънземни, осъществяващи контакт с хората.
Каква е истината никой не може да каже със сигурност. Остава ни да гадаем и да тълкуваме нещата по свой собствен начин и убеждения. Едно обаче е сигурно – Ной е бил необикновено същество от която и страна да погледнем неговата история и привилегията той и семейството му да останат единствените живи хора след Големия потоп. В него е имало нещо свръхчовешко, нещо повече от това, което са имали и са били обикновените хора. А дали това се дължи на извънземния му произход или просто на силната вяра и отдаденост към Бога остава загадка и до днес.
източник: spisanie8.bg
Добави коментар