Броене на овце V2.0

Земята успешно засенчи пълнолунието този месец, но това не попречи на последното да затрудни опитите ми да заспя в няколко последователни вечери. Обичам да мисля за себе си като за благ и уравновесен човек, но всеки път, когато това се случи, просто искам да вдигна телефона и да се разкрещя на мениджъра на Луната да вземе да си изгаси скапаното светило преди да се кача горе и да му го.... оммм.

Така. И този път определено не бях в настроените нито да броя овце, нито да пия чаша топло мляко с мед, нито да си кисна краката в сълзите на самодива или каквото там друго се прави за призоваване на Сънчо. Затова реших да опитам един трик, за който четох наскоро и определено ми беше интересно да пробвам действието му.

Идеята, която стои зад въпросния метод, е, че нервната система се състои от няколко основни дяла. Процесите в организма, които протичат без нашето съзнателно участие, се дирижират от симпатиковата и парасимпатиковата системи. Те контролират случването на различни, често противоположни неща в тялото.

Симпатиковата система се асоциира най-вече с физиологичните процеси, присъщи на стреса. Обикновено тя доминира през деня, особено ако сме подложени на голямо психическо и/или физическо напрежение. И далеч не е толкова симпатична, колкото наименованието й предполага, защото е в състояние доста успешно да саботира усилията ни да заспим.

Парасимпатиковата система се активира по време на покой и храносмилане, и забавя сърдечната и дихателна дейност. Сънчо пристига, когато тя е домининираща.

Дишането е едно от нещата, които могат да окажат влияние върху баланса между тези два дяла. Когато вдишваме, симпатиковият дял се активизира и това намира израз в ускоряване на сърдечния ритъм. При издишване, парасимпатиковият влиза в действие и успокоява положението. Стандартно, по време на издишване сърцето бие по-бавно, отколкото по време да вдишване.

Ето тук идва моментът за хитруване. Хубавото в цялата история е, че можем доста добре да контролираме дишането си. И благодарение на това обстоятелство, бихме могли сравнително лесно да наклоним везните в полза на парасимпатиковият дял, което в крайна сметка да доведе до явлението заспиване. Идеята е следната: правим възможно най-кратки и дълбоки вдишвания, но издишаме съвсем бавно и контролирано.

И при положение, че мениджърът на Луната си беше изключил телефона и определено не разполагах с търпение да броя добитък, не ми оставаше нищо друго, освен да видя как се случва цялата тази работа на практика. Опитах с вдишвания от около 1-2 секунди и издишвания в рамките на 7-9. Не съм сигурен точно колко "серии" съм направил, но определено не бяха повече от 15. Заспал съм бързо и безотказно, като сънят ми протече съвсем задоволително, без нито едно събуждане. С изключение на сутрешното, естествено, но знаете как е.

След всичко казано дотук, не ми остава нищо друго, освен да ви препоръчам да опитате този метод следващия път, когато зяпате в тавана и се чудите дали да не се натъпчете с приспивателни, за да си гарантиране почивката.