В този материал вече ви разказах за дауншифтърите – хора, които в един слънчев ден, по собствена воля, решават да живеят далече от шума, суетата и забързаното ежедневие на големия град. Забележка: не си представяйте само индивиди в напреднала възраст, жадуващи заслужено уединение. Не, в най-разпространения случай става въпрос за ентусиасти, намиращи се в разцвета на силите си, някои – семейни, но с още дълъг житейски път пред себе си...
Същите отиват на село или някъде сред природата, където започват да съществуват простичко, природосъобразно, в мир със себе си и със заобикалящата ги среда. Бавно. На ниски обороти.
Научават се да обработват земята, както и да отглеждат животни. Нуждата от материални придобивки постепенно изчезва, а призракът на новите технологии остава далече, далече зад тях – в миналото.
Така, без телефон и близо до истинската храна, те най-накрая разбират какво е щастие ;) Звучи като сбъдната мечта и за мнозина е точно това...
Но не за всички.
Защото, въпреки че дауншифтингът е въпрос до съзнателно направен избор, има немалко хора, които го предприемат, без реално да знаят какво точно ги очаква, какво искат. И по-важното – дали са абсолютно готови за неочакваното :)
В този ред на мисли, изолацията, липсата на социални контакти, както и на съвременни развлечения, имат потенциал да се отразят крайно негативно върху този, който не е съвсем сигурен, че може да си ги причини...
От друга страна, окончателното бягство в отдалечено в пустошта ранчо не винаги е правилното решение на проблемите. Обратното. Може даже да ги задълбочи и да обърка още повече техния "притежател". Да не говорим, че дори в забравено от света имение човек отново е натоварен с куп отговорности и задължения, различни от тези в офиса, но...
Отговорности.
Златната среда
inm.comДа, вярно е. Днес всички ние имаме нужда да си възвърнем загубената връзка с природата. Да се
поспрем. Да забавим темпото. Да се огледаме. Защото в противен случай, стресът и забързаното ежедневие могат сериозно да ни навредят, даже да ни разболеят...
В същото време обаче, повечето от нас трудно биха могли да съществуват без динамиката, която им осигурява градският живот. Без редовните социални контакти, без срещите и мероприятията. Без професионалните предизвикателства, осмислящи деня им.
Та, ако има формула за щастие, тя може би отново се крие в постигането на златната среда. А именно – да прекарваме еднакво време сред природата и в цивилизацията.
Друг е въпросът колко възможно е постигането ѝ...
П.П. Поради липса на компютър, дауншифтърите едва ли ще оспорят позицията ми :) Така че оставям на вас да го направите, като коментар под статията.
Добави коментар