О, колко пъти великите умове са търсили покой в обезлюдени местности? Но не толкова, защото са се обидили на някого, не защото са темерути и особняци, не! Те просто са искали да поговорят със себе си или още по-добре – да не говорят с никого. Защото нищо не носи толкова енергия, колкото отпускането в пълна тишина. Нали?
Безспорно сте съгласни с мнението ми, че не трябва да се притесняваме всеки път, когато някой приятел помоли да го оставим на-са-ме! (Тук следва кадър от филм с гръмотевична буря и психеделична музика)
Звучи, сякаш той иска да се откъсне от нас, за да се притеснява на спокойствие (простете за оксиморона). Обаче нашият приятел може би знае по-добре от нас защо желае уединението. Може би той иска да избяга от компанията ни. Но не, защото сме му антипатични, а защото му се ще да е сам.
Много добре знаем - приятелите ни не са социопати. Усамотяването може да бъде съзнателен избор, който няма нищо общо със страха, депресията и чувството за малоценност.
Насаме се изправяме срещу самите себе си. Насаме чуваме само собствения си глас. Насаме сме по-обективни. Следователно можем да вземем спокойно някакво (съдбовно) решение, ако това е причината за усамотението ни.
Ами ако искаме да нарисуваме или конструираме нещо, да тренираме или да напишем книга? Да, и в този случай предпочитаме да го направим необезпокоявани от никого. За да се отдадем на това, с което се занимаваме.
Какво пък толкова? Ако ви се иска, оставайте насаме - така ще се потопите напълно в почивката.
Добави коментар