Предполагаме, че вече сте напазарували за Коледа и ви поздравяваме за изпълнението на тази сладка задача. Но колкото и да обичаме тихата и свята нощ, не можем да отречем, че подготовката за нея е свързана и с много скъсани нерви.
Сигурно помните как преди време разгледахме стреса в неговата добра светлина. Обещахме ви, че ще продължаваме да се занимаваме с това явление в различните му аспекти. Затова днес ще погледнем чукащите на вратата празници в огледалото на стреса, който едновременно ни изтощава и мобилизира.
Истината е, че вашите най-бурни коледни приключения ще бъдат изпълнени с... адреналин. Защото, докато тичате за последния рейс, нарамили торби с подаръци, чупите уникалната коледна играчка на баба си от 1969 г. или осъзнавате, че в магазина сте направили покупка, която не можете да платите, изпитвате притеснение, което може и да не осъзнавате на момента.
inm.comПо-важното в случая е, че щом тялото ви се намира под пара, надбъбречната жлеза започва да секретира адреналин. Този хормон
ускорява сърдечния пулс, свива кръвоносните съдове и разширява дихателните пътища, или с две думи – в стресова ситуация, заедно с други системи, като вегетативната, привежда човешкия организъм в
режим на изключителна превъзбуда.
Да речем, че същото интензивно хормоноотделяне се случва няколко дни преди светлия християнски празник. Подобен първоначален сблъсък с еуфорията Ханс Селие (бащата на теорията за стреса) нарича "фаза на тревога". Характерно за нея е, че организмът реагира експлозивно и импулсивно. Дали ще се бие или ще побегне индивидът обаче, е друга тема на разговор. Ясно е, че ние оставаме и ще се борим с предколедния дух!
Вторият етап от схемата на Селие е т.нар. "фаза на съпротивление". По време на него тялото се опитва да се адаптира към стресовата ситуация, като произвежда още по-големи количества от двата хормона, за които споменахме по-горе.
Сравнено с конкретната битова ситуация, това е времето, когато сте във вихъра на оригиналните хрумвания за празника и разполагате със силата, ентусиазма и издръжливостта да направите всички хора щастливи, независимо от цената, която може да платите.
Ето обаче, че идва и най-тъжният етап – времето, когато всички си легнат и ви оставят да разчиствате подаръчните опаковки, опразнените чинии и какво ли още не. Лошото е, че и самият празник си е отишъл, без дори да ви е благодарил за обърнатото внимание. Не без причина тук нашият познайник Ханс Селие би сложил диагноза "фаза на изтощението".
Тя се проявява с безсилие от задържалите се твърде дълго изнервящи обстоятелства, от силите, които сте хвърлили в тревоги и съпротивление срещу стресьора. В края на празничното препускане и вие, естествено, ще се отпуснете изморени в канапето, но това съвсем няма да е вашият край.
Предстои най-тежката мисия – посрещането на празника и слагането на големите трапези, празнуването на имени дни, приемане на гости, сред които и възкръгли хихикащи дядовци... Цялата тази суетня ще ви зареди с много положителни емоции, но и ще вземе своите жертви. Затова – имате едно силно "наздраве" от нас!
Добави коментар