Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. И, да, напълно съм съгласна с тази сентенция. Даже мисля и друго.
Убедена съм, че, ако не разполагахме с умението да мечтаем, съществуването ни на тази земя щеше да бъда адски трудно, дори – невъзможно.
Малки или големи, бляновете ни осмислят. Карат ни да се усмихваме, носят ни надежда. Точно затова е препоръчително да си ги причиняваме от време на време.
Какво като голяма част от тях са неосъществими? По-важно е, че си ги имаме. Че можем да се скрием в техния прекрасен свят, когато почувстваме нужда.
По-важно е, че не се уморяваме да ги преследваме. Че тичаме след тях и поддържаме въображението, духа и вярата си в добра форма :)
Така че, моля ви, не се отказвайте от мечтите си! Не ги обиждайте, че са глупави, не ги изоставяйте и не мислете за тях в минало време. Защото, дори да не ги сбъднете един ден, те ви помагат адски много, не се съмнявайте.
Хайде, оставям ви да помечтаете на спокойствие...
Добави коментар