Има достойни учени, които, вместо да гледат пренебрежително, се хващат и изследват всякакви пиперливи въпроси. Браво, уважаеми, защото с ваша помощ ще докажем на света, че реакцията на отвращение е нещо много повече от сигнал за неприязън към разни гадости. Погнусата е по-малката сестра на страха. Но също е заучена реакция и уникална културологична черта, която ни помага да се открояваме от чужди етноси.
Добре познатият създател на теорията за еволюцията – Чарлз Дарвин, е сред учените, изследвали погнусата. Той обаче разгледал въпросната човешка реакция само и единствено в контекста на храненето. Според Дарвин, хората изпитват физическа погнуса от храни, които представляват потенциална заплаха за здравето. В това число влизат гнилите плодове, разложеното месо, мухлясал хляб и т.н. Следвайки тази теория, той обяснява характеристиките на отвратената физиономия – сбръчкаване на носа, повдигане на горната устна, изплезване и/или извръщане на главата.
В случай, че попаднем на развалена храна, естествено, ще се опитаме да я изплюем или изобщо да не слагаме в уста. Именно затова въпросната физиономия и до ден-днешен е мимика на изплюването, което би ни спасило от опасните храни.
Ако се замислим обаче, самосъхранението не е единствената функция на погнусата. За да защити това твърдение, американският професор Пол Розин посвещава над 30 години от живота си. Съвсем уместно, той задава въпроса: "А защо тогава ни е гнус и от неща, които съвсем не консумираме, като червеи и буболечки, например?".
Една от идеите на професор Розин в тази връзка е, че отвращението е явление, възприето от всяка една култура. В съзнанието на представителите на повечето култури съществуват, разбира се, общи теми и обекти, които пораждат погнуса. Такива, да речем, са миризмата и вида на изпражнения, разложена плът, на кръв и смърт.
Според американския учен, причината да се отвращаваме от тези и други неща, е опитът ни да се легитимираме като човешки същества. Картините и свързаните с тях миризми, които посочихме горе, са нещо естествено срещано в дивата природа. Тъй като хората са се отделили от животинския начин на живот твърде отдавна, те искат да скъсат и с всички животински асоциации, които носят негативна конотация.
Във връзка с това, погнусата е начин на социализация във всеки отделен социум. Да се погнусиш от нещата, които отвращават и хората около е теб е знак, че си един от тях, нали? Именно затова онези, които обичат съвсем непринудено да пипат мръсни неща или говорят с особен възторг за "гадории" пред другите, не са посрещани с разбиране и съвсем естествено биват обявявани за "луди" или нещо подобно.
Децата са възпитавани да изпитват отвращение към "мръсни" неща. Ако си спомняте, като съвсем малки сте си бъркали в носа, без да изпитвате каквото и да било угризение. Едва по-късно сте били научени, че това е нещо нередно.
Пол Розин отива много по-далеч и обяснява връзката между цели нации и погнусата, която им внушават политиците. Ние няма да прекрачим зад тези граници, обаче. Само ще ви помолим да се оглеждате в света около себе си още по-добре. Явно там има доста тайни, прикрити зад уж "очевидни" истини...
Добави коментар