Още помня резултатите от американско проучване, на което попаднах случайно в началото на миналата година. По време на мащабния експеримент специалисти наблюдавали живота на група хора в напреднала възраст в продължение на 30 години. Оказало се, че онези, които били по-големи оптимисти, живели с 20% по-дълго от останалите.
Дали изследването ми повлия по някакъв начин? По никакъв. Истината е, че нося розови очила от дете. Но напук на широкоразпространената практика, с течение на времето диоптрите ми стават все по-малки, вместо обратното. Уви, непрекъснато трябва да търся средства, за да ги уголемявам, та да виждам хубавите неща по-ясно.
В този ред на мисли, мога да ви споделя няколко оптимистични техники, на които разчитам, за да се чувствам добре. Уточнявам, че този инструктаж изобщо не е задължителен, нито пожелателен – имате пълното право да не му обърнете никакво внимание. Освен това, изобщо не съм сигурна, че ще ви свърши работата, която редовно върши на мен.
Но, ако пък имате нужда от глътка въздух от реализма, моля за малко погледайте през моите цветни цайси:
Няма нищо по-хубаво от лошото време
Даже и сега вали – мокър, постоянен, гаде... Стоп! Обикновено спирам точно тук. И забравям, че нямам чадър. Че краката ми са мокри, че умирам от студ. Веднага се сещам, обаче, за едно мое незабравимо пътешествие в околностите на снежна Берковица, когато си изкарах просто невероятно. И изведнъж ми става топло.
Не, не съм съгласна, че капризите на времето трябва да правят мен капризна. Взимам се в ръце и продължавам през следващата преспалоква/смесица от двете.
Пропуснатите възможности? Няма такива.
Сигурно ви се е случвало многократно да режат професионалните ви стремежи с фразата: "благодарим ви за отделеното време, но... избрахме друг кандидат." Е, и на мен ми се е случвало. Знаете ли какво си казвам в подобни моменти: че въпросната компания може само да съжалява, че е пропуснала възможността да наеме толкова съвестен служител като мен ;) Няма да има втори шанс, за съжаление.
Звучи нескромно, но е важно – никога не губете себеуважението и вярата в собствените си възможности.
Усмивки срещу мрън-мрън
А най-много се забавлявам с намръщени, нацупени хора, които се опитват да скапят доброто ми настроение по всякакъв начин. Въпросните мърморковци засипвам с тонове усмивки, смях и шеги. Нека им ;)
В крайна сметка, не казвам, че да си краен оптимист е здравословно – никоя крайност не е. Но пък носенето на розовите очила от време на време действа доста вдъхновяващо, повярвайте ми.
И, да, понякога малко изтощава, но пък всяко усилие да запазиш усмивката на лицето си... си струва. Сигурна съм!
Добави коментар