Винаги сме вярвали в духовната страна на медитацията. Но понеже сме длъжни да разгледаме жизнените явления от всички страни, не можем да пренебрегнем физиологичния аспект на духовните изживявания. Все пак, ние, хората сме съставени от дух и материя. Колкото и странно да звучи, тези градивни елементи не са противоположности, а две различни единства, които се допълват взаимно.
В тази връзка, ще обясним набързо в какво се крие успокояващата сила на разпространената азиатска техника. Както сме си говорили и преди, основният принцип, заложен в медитацията, е дишането. То е възможно благодарение на съгласуваните действия на симпатиковата и парасимпатиковата нервна система.
Накратко, горните две системи са звена на вегетативната нервна система. Само че симпатиковият дял действа, когато сме физически активни, напрягаме ума си или изживяваме всякакъв вид стрес. С други думи, тя е усърдният работник на организма. Парасимпатиковият е отговорен за тъкмо обратните процеси, тъй като се задейства, докато храносмиламе, спим, почиваме и т.н. Благодарение на нея можем да освободим напрежението.
Следвайки логическата нишка, симпатиковата нервна система доминира, когато вдишаме, (разширява бронхите), а нейната посестрима се активира при издишане (стеснява бронхите). Колкото повече се фокусираме върху бавното и продължително издишане по време на медитация за сметка на други действия, толкова повече тялото и умът ни се успокояват. Накратко, те потъват в дълбока почивка.
Та-дам! Имате си парасимпатикова система, медитирате – това е положението! Съвсем друг въпрос е, че постигането на дълбок релакс е трудна работа...
Добави коментар