В Япония го наричат шинрин-йоку (в буквален превод - "къпане в гората") и отдават специално значение на вдишването на аромата на дърветата. Тук му викаме просто разходка в парка. И в двата случая става дума за едно и също и то е свързано с интуитивното ни знание за възстановителните сила на природата.
Честно казано, аз никога съм се замислял какво ни кара да си почиваме по-добре в естествена среда. Ако ме попитате, най-вероятно ще смотолевя нещо във връзка с чистия въздух и откъсването от стреса на цивилизацията. Ако попитате Марк Берман обаче, той ще ви даде един малко по-различен отговор.
Същият е автор на едно изследване, което предстои да бъде публикувано в Журнала за емоционални разстройства. То установява, че когнитивните функции на хора, страдащи от депресия, значително се подобряват вследствие на 50-минутна разходка в парка. По-ранни изпитания демонстрират същия ефект и при емоционално здрави субекти. Според Марк Берман, в основата на този феномен стоят двата основни вида внимание: "волево", при което ние съзнателно се фокусираме върху нещо и "неволево", където заобикалящата ни среда просто привлича концентрацията ни.
Знаете, че първото е от особено значение в ежедневието, за да можете да поддържате съдържателен разговор, да изпълнявате трудовите си задължения, да шофирате безопасно, да не ви сгазят и т.н. То е и доста лесно изчерпаемо, за наше най-огромно съжаление. Доктор Берман и колектив обаче вярват, че излизането сред природата ангажира по-скоро неволевото внимание и дава възможност на волевото да си почине. Да, за разлика от урбанистичния екшън, в който участваме всеки ден, шматкането нагоре-надолу с отворена уста и премрежени очи наистина е бягство от отговорността да бъдем нащрек.
PD PhotoЕстествено, Берман не отрича, че качеството
на въздуха също е от сериозно значение, както и това, че системното излагане на замърсен въздух се свързва с влошаване на когнитивните функции. Въпреки това, неговата хипотеза е, че голяма част от
позитивния ефект на природата се дължи на това, което виждаме. Той дава един класически пример със зеления цвят (за който се смята, че действа успокояващо) и един неортодоксален такъв с
геометричните форми в естествените пейзажи. За разлика от праволинейността на много от създадените от човека фигури, природата изобилства от фрактали – начупени и самоподобни обекти като брегови линии, била, листа и цветчета,
които автоматично привличат вниманието ни.
За нас важното е, че ползите от общуването с природата (каквото и да значи това за всеки един) са реални и измерими. Не е зле да помислим за това във време, в което деловият свят изцежда вниманието ни по-настойчиво от всякога, а бъдещето на българските гори е под много сериозен въпрос.
Добави коментар