Медитацията е част от множество религиозно-философски учения. Ако имате влечение към духовните практики или търсите начин за дълбоко отпускане и пречистване на ума, то тези редове ще представляват интерес за вас.
Тяло, ум и дух. Като за начало е нужно да приемем, че те са неделимо и съвършено цяло, което формира същността на човека. Сега идва интересната част – тъй като дзен е учение, съчетаващо в себе си съвсем противоположни понятия, то проповядва, че трябва да бъдем същото цяло, без да полагаме усилия за това. Тоест, веднъж приели тази своя същност, трябва да забравим за нея, за да се превърнем в освободени същества.
Как да постигнем това? Чрез медитация. Всъщност, тя не е само осмислен стремеж към абстрахиране от мислите и чувствата, които ни обвързват със света, но и траен ефект от това усилие. Тоест, концентрацията или размишлението, заложени като значение на тази дума се проявяват на два етапа:
-
по време на медитацията, като осмислено действие
-след медитацията, като резултат
Във втория случай медитацията е по-скоро състояние, поглед към света, при който сме способни да даваме трезва оценка на заобикалящата ни среда, без да разсъждаваме. Липсата на мисъл не означава, че се превръщаме в безумни създания. Напротив – когато забравим за мислите, които ни налагат, че трябва да правим нещо определено, за да бъдем себе си, се превръщаме в освободени същества. Не бива да ставаме всяка сутрин с мисълта: "Аз съм Петър. Интелигентен, работлив, безкомпромисен в принципите си, успял човек, добър съпруг, баща и приятел." Следва да бъдем себе си, като игнорираме горните определения, тъй като те ни задължават и натоварват психиката. Колкото и странно да звучи, това забравяне на "аз"-а се постига с много старание и упражнения. Защо да "забравяме" себе си и околния свят? От личния си опит знаем, че преценяваме нещата най-добре, когато гледаме на тях обективно, или с други думи – като се разграничим от тях.
Всички ние сме привързани към реалността чрез това което правим, обичаме или не обичаме. Отъждествяваме се с близките си хора, с работата, със създаденото от нас, а това ни носи както радост, така и тъга. Приятните емоции ни зареждат с енергия, но когато те приключат или натрупаме прекалено много негативен изживявания, това ни затормозява. Медитацията дава възможност да блокираме психическото натоварване и да приемем естествена, невъзмутима, спокойна същност, каквато единствено природата притежава.
Нека да обръщаме внимание на всеки детайл около себе си, да
улавяме всеки миг от живота в неговата пълнота, без да го анализираме или да му даваме оценки като "добро" и "лошо". По този начин ще изгубят значение и притесненията, свързани с времето – "Бързам,
защото закъснявам, лягам, защото е късно". Цялата тази действителност няма да прекъсне съществуването си, просто нашата позиция спрямо нея ще бъде различна. Ще наблюдаваме всичко, което се случва
спокойно, но не и безучастно. Точно обратното – ще станем по-трезви в позицията си спрямо света повече от всякога. Като резултат ще акумулираме по-малко стрес и ще подобрим способността си за
справяне с трудностите в ежедневието, защото ще ги приемаме не като проблем, а единствено като обективна реалност.
Ако подобен мироглед ви допада, опитайте се да медитирате колкото можете по-често. Всеки следващ път ще придобивате все по-голям контрол над себе си. Призоваваме ви заедно с нас да опитате тази обновяваща сетивата практика в следващата част.
Добави коментар