Днес ще ви представя една прелюбопитна статия. Тук ще ви обясня за славянските и българските имена на месеците ни. Кои от тях знаете и каква е тяхната история. Прочетете в следващите редове, пише Poznanieto.bg.
Какви са българските имена на месеците?
1.Голям Сечко – Просинец – Януари
Българското име на първия месец от годината е Голям Сечко. Името е позната на повече хора от приказката на Елин Пелин за него, брат му и баба Марта. Славянското име на месеца е Просинец – свързва се с постепенното нарастване на деня.
2.Малък Сечко – Свецан(свещ) – Февруари
При нас се нарича Малък Сечко. Това е по-малкият брат на Голям Сечко и затова винаги е лют – хем последен месец от зимата, хем е лют. В другите славянски езици се нарича Свецан, като идва от думата за свещ – тук е свързан с християнската традиция по пречистване и празник на светлината – Сретение Господне
3.Баба Марта – Сух – Март
Баба Марта е образът, който дава името на този месец. В славянските езици, Март е известен и като сухият месец, тъй като земята още е премръзнала от студената зима.
4.Брезов – Брязок – Април
Тук е запазено определението за Април като Брезовият месец – тоест цветният месец, защото всичко пониква и се развива тогава. Брязок е другото име и се свързва с цъфтежа на брезата. На някои места е известен и като Мали травен – заради поникването на буйна трева.
5.Тревен/Велики Тревен – Май
Това е месецът на най- силно растящата природа около нас и поради тази причина, нашите предци са му дали това наименование. Това се е запазило и сред другите славянски народи в сходна форма.
6.Червеник/Изок – Липан – Юни
Нашите предци са го наричала Червеник – червеният месец, но за съжаление не мога да ви дам точно обяснение каква е причината за това. В другите славянски езици е известне с различни имена – Липан да речем е в Хърватия, а на полски и чешки Липен се нарича месец Юли.
7.Жетвар – Сърпен – Юни
Това е месецът на жътвата за нашите предци и поради тази причина е известен по този начин. По сходен начин се знае и при другите славянски народи, като се използва най-често думата сърпен – заради сърпът като основното средство при жътва.
8.Орач – Голям сърпен – Август
Това е месецът посветен на орачите и копачите, така че носи това име при нас. При другите славянски народи е малко по-различно -да речем в словенския е наричан Голям сърпен, тъй като все още е част от жътвата.
9.Руй – Гроздобер – Септември
При нас най-често се е използвала думата Руй за месец Септември, тъй като това е най-изобилният и плодороден период от годината. В Сърбия и някои част от Македония, този месец се е наричал Гроздобер по обясними причини.
10.Листопад – Виноток – Октомври
Окапването на листа носи и името на месец октомври за нас. В другите славянски езици е сходно, но е интересно, че в Словения – този месец се нарича Виноток. Причината за това е, че тогава започва да се претака виното.
11.Груден – Листопад – Ноември
Много е интересно как времето е различно в различните краища на славянското землище. При нас, този месец се нарича Груден, тъй като земята замръзва на буци, а да речем при южните славяни, този месец е известен като Листопад – започват да падат листата.
12.Студен – Коледар – Декември
Студен е името на последния месец от годината – пак по обясними причини. Дал съм и сръбското име на Декември, което е по-различно – Коледар. Причината е свързана с наближването на този празник, а из другите по-топли славянски земи се нарича – Груден – по логиката на Ноември месец при нас.
Добави коментар