Някога вярванията на хората и вероятните висши сили, които стоят над всичко, са управлявали живота. Днес някои церемонии, ритуали и вярвания на нашите прародители ни се виждат смешни, други дори нехуманни.
Така например някога алпийците са вярвали, че трябва да увият корема на бременната с кожа от червена овца. Задължително правило е било кожата да се допира до самото място на раждане. На младата бъдеща майка е било забранено да реве и вика – трябвало задължително да се усмихва! Смятало се, че нейната усмивка ще донесе на бебето добър и радостен живот.
В полските села са подготвяли родилката по много интересен начин. Върху нейните дрехи не трябвало да има нито едно закопчано копче. Развързвали са всички възелчета, ако имало такива.
Родилката отивала да ражда без каквито и да било накити. В помещението се закривали прозорците с дебели одеяла. Отваряли са вратите на всички мебели – шкафове, скринове и гардероби. Поляците вярвали, че след като направят това, детето ще се роди без никакви препятствия и усложнения.
Някога в Австрия са увивали на дясното бедро на бъдещата майка кожа от пепелянка. Австрийците вярвали, че това значително ще намали родилните мъки на жената.
В Югославия традициите са повече от интересни. Преди започването на самото раждане са окадявали стаята с чесън, тамян или розмарин. На родилката се е давало силно кафе, отвара от лук и понякога дори водка, за да стимулират напъните при раждането. За да облекчат самия процес, са увивали корема на бъдещата майка с хляб, изпечен на Рождество. Ако ли пък нямали такъв, слагали тесто с мая.
Според стара славянска традиция детето трябва да се роди в пълен мрак, за да може духовете и другите сили да узнаят веднага за появата на новата душа. В Словения дори са поставяли новороденото на прага на входната врата или на пода, което олицетворявало вярванията за дълъг живот и благоденствие на новороденото.
Западните ни съседи в Македония и Сърбия са вярвали, че детето трябва да се роди под открито небе върху земята. Те били убедени, че магията на земята ще се свърже с новороденото и ще му даде сила и дълъг живот. Тази традиция се е спазвала дори през зимните месеци, когато студовете са били огромни.
И да стигнем до България, където главно действащо лице в раждането на бебето е сърпът! Няма страшно, той се е използвал единствено за прерязване на пъпната връв. Българската традиция е поверявала акушерката да среже пъпната връв на новороденото задължително с този полски уред, защото той олицетворява трудолюбието.
Старата традиция повелява пъпната връв да се запази в дома, за да бъде детето живо и здраво. В последствие тази традицията се видоизменя и пъпната връв се хвърля там, където родителите са искали рожбата им да намери своя късмет.
източник: sanovnik.bg
Добави коментар