Дайте да си признаем, че колкото и ефектни да са нароилите се напоследък в интернет таймлапс клипчета, в един момент човек претръпва и започва да се прозява снизходително при вида им. Такова бе и моето чувство, когато загледах творението на Бен Уигинс, окачествено от него самия като "хиперлапс". "Да е хипер, да е хипер, колко да е хипер?", питах се аз в продължение на една минута от пускането му. Наистина, много драматично, на места неземно красиво, нооо... нищо революционно.
И след това дойде влакът и всичко останало. Чувството за инерция и свръхскорост, вървящи на забавен каданс не са нещо, което изпитвате всеки ден, гарантирам ви го. Всеки път, когато си помисля, че даден похват в изкуството е започнал да се превръща в клише, се намира някой, който да ме накара да зяпна. Нямам повече приказки, само възклицания.
Добави коментар