Бих искала да ви въведа в темата с един много актуален афоризъм на Оскар Уайлд, който гласи: "Песимист: когато може да избира между две злини, той избира и двете". Аз ще добавя, че песимистът не просто избира някакво зло в някакъв си момент. Защото "песимист" не е присъда, а право на избор. Дали ще заемем позицията на победители или пораженци в живота, зависи от нас. Нашият свят има повече от едно лице и можем да погледнем на него под много различни ъгли.
Вече навлезли в този едновременно прост и сложен проблем, нека уточним още нещо: оптимистът не е човек, който се усмихва по цял ден. Песимист пък не е някой, учил в Училището по вкисване, нито е завършил Гимназия с разширено изучаване на депресия. Не е следвал и в Университета по национален и световен негативизъм, съжалявам. Същият понастоящем не работи в държавна агенция "Песимистика". Господинът просто е решил, че ще се занимава с черногледство, заедно с други свои другари.
Не знам какво биха казали психолозите по проблема, но аз съм наблюдавала поне три вида песимизъм – заразен, временен и хроничен. Ала това сега не е толкова важно. По-неотложно е да анализираме последиците от проявата им. Лошите новини са, че първите два вида песимизъм могат да мутират и да се преобразят в третия. Хубавите са, че и трите вида песимизъм са лечими. Повярвахте ли ми?
Добре, тогава идва време за заключенията.
Оптимизмът е житейски избор, за поддържането на който се изискват повече усилия, отколкото за настройването на песимистичната радиостанция. Можем да стигнем дори дотам, че да оприличим оптимизма и песимизма на физическата активност и пасивност (застояване).
Можем да сравняваме още дълго, но вместо това ще попитам: "А каква е личната полза от това да бъдеш лош пророк и/или физически пасивен?". Всички знаем, че и двете носят предимно лошо настроение и някакво мазохистично, измамно усещане за удоволствие.
Проблемът на повечето от нас – съвременните хора е, че винаги чакаме някой да дойде и да ни даде хапчето срещу депресия. Хапчето срещу песимизъм. Или хапчето за дишане. Всъщност, за да се преборим с личните си и други проблеми, е нужно да вложим усилия – нашите собствени. Можем да преодоляваме проблемите по-успешно, когато вярваме в себе си, а защо не и във всички добри сили на този свят?
Понякога действа добре да се самоубеждаваме, че нещата не са толкова зле. Друг път нещата наистина са много зле и приказките не помагат. Тогава просто се захващаме за работа и започваме да гоним злите сили – с ум, със смелост, с приятелска помощ, със сила, с постоянство. Всеки от нас притежава поне едно от горепосочените и може да разчита на него.
Ако пък нещата са толкова зле, че не можем да сторим нищо... Е, тогава ни остава просто да ги приемем достойно, без да съжаляваме. Това също е избор. При това, струва ми се – по-оптимистичният.
Добави коментар