Едно време имаше детско предаване, чието име наполовина звучеше по този начин. Днес няма да си говорим за него обаче. Днес ще си говорим за нещо, което с повече думи можем да формулираме като: склонността да мислим прекалено много по определен въпрос до степен на вторачване, което ни кара да губим от поглед общата картина.
Никой не е застрахован от този синдром и често може да изпадне в размисли, които не само, че не разрешават проблема (ако такъв съществува), но могат да го влошат и/или да ни направят тревожни до степен на неадекватност. В такъв момент всякакви съвети са излишни, но все пак, ето някои общи насоки, които биха могли да ви помогнат да възпитате у себе си един малко по-рационален подход.
Разсейване. Всеки, който някога е учил за изпит, знае способността на телевизора, компютъра, художествената литература и почти всичко останало да отвлича вниманието ви с часове. Само вие знаете кое от изброените или неизброените го прави най-добре. Една такава тактика може да бъде контрапродуктивна единствено, ако има проблем, който отказва да изчезне от самосебе си и може да бъде разрешен с действия от ваша страна.
Споделяне на премислиците. Често пъти, когато премисляме, запазваме тези изживявания за себе си. "Блъскам си главата" е един много удачен израз, който онагледява тази ситуация. Ако вместо това споделим грижите си с близък човек или просто ги разпишем в нещо-като-дневник (било то и лист хартия, който след време ще изхвърлим), е много по-вероятно да намерим разрешение на казуса или поне да се почувстваме много по-добре във връзка с него. Положителната страна на тази тактика е, че с нея адресираме проблема, вместо да го игнорираме. Отрицателната възниква тогава, когато се окаже, че проблем реално не съществува, а ние си губим времето.
Намиране на баланс между двата подхода. Научете се да разпознавате коя ситуация от коя тактика се нуждае. Ако чувствате, че имате пред себе си реален проблем, то тогава му отделете нужното време и се опитайте да го погледнете и отдалеч с помощта на приятел или чрез разписването му. Допускате ли, че всичко е само в главата ви, отдайте се на всички онези неща, които ви пречат да си съберете мислите в други моменти.
При всички положения премислиците са изтощителен процес и човек трябва да бъде много последователен, за да се научи да се справя с тях. Добрата новина е, че колкото повече мисли човек, толкова по-умен става. Лошата е, че ако му стане навик, това може да му коства доста стрес и пропилени възможности.
Добави коментар