Прекалената амбиция

Амбицията е нещо прекрасно. Но когато се превърне в самоцелно препускане напред, може не само да ни лиши от малките човешки радости, но и да ни отдалечи от истински стойностните неща, като семейството, например. В крайна сметка, би било най-добре, ако умеем да балансираме между градивната амбиция и разрушителната такава.

На първо място, болната амбиция малко по малко може да се превърне в заплаха за физическото здраве. Не твърдим това, просто защото амбициозните хора ни дразнят с хиперактивността си :) Системното съсредоточаване върху мисълта за раздаване на максимум в работата обаче често намалява възможностите за ефективно разтоварване. Ако говорим в контекста на спорта пък, състезателният дух може да ни доведе до претрениране и дори контузии.

Претоварването, от своя страна, може да "подсигури" стабилното натрупване на негативни емоции и стрес. До какво води последният, е още по-сериозен проблем. Защото неговото акумулиране улеснява значително появата на сърдечни болести, диабет и др. Как точно се случва това, ще обсъждаме в бъдеще.

Второ, желанието да си най-добър в дадена сфера, като непрекъснато се доказваш, рано или късно те лишава от възможността да демонстрираш възможностите си. За съжаление, хората не разполагат с нужното време и физически капацитет, за да се изградят като качествени и дори незаменими кадри в много различни сфери.

Ето, например – хората, които отдават цялото време на кариерата, често загърбват общуването с приятелите си, с партньора си. При това, не е никак задължително това да се случва поради липса на желание за качествена комуникация, а заради умората, напрегнатостта, липсата на свободно време и заетостта на ума с важни служебни задължения. Освен това, при повечето от нас, отговорността към поетите ангажименти не ни позволява да се отпускаме със сладки приказки, преди да сме свършили задачите си. Можем ли обаче да продължим да живеем така, дори, когато остареем?

В крайна сметка, всеки решава накъде се е устремил и каква цена е готов да плати за това. Амбицията е мотор на прогреса. Но нека все пак не забравяме, че трябва да стигнем до финала живи и здрави, за да можем да развеем флага на победата. Успех!