Когато завали, повечето хора гледат да се скрият някъде и да почнат да сипят ругатни по адрес на времето. Мрачно време, сиво бездънно небе, студ, мокър дъжд – все неща, които не е трудно да мразите, а? Някои даже интуитивно изпадат в депресия веднага, щом на хоризонта се появят първите капки дъжд. Но това е като да мразиш водата, която пиеш...
За мен, например, да мразиш водата, която пиеш, е абсурдно. И не, не, че ви се налага да пиете дъжд, но принципно функциите на водата, която пада от небето и на онази, която си купуваме от магазина, е една и съща.
Знаете, че нашият екип е пристрастен към прозрачната течност. На всичкото отгоре, аз страдам от изключителна сантименталност към дъжда. С други думи, така, както някои хора се потискат от него, аз му се радвам неистово.
Освен това мисля, че има особеното свойство да обединява всички хора. Пред общия воден потоп хората са равни. Често съвсем случайно си помагат, за да се измъкнат от мократа ситуация. Срещат се и се разминават под навесите, докато чакат пороят да отмине. Винаги съм вярвала, че в такова време се случват чудеса
А вие?
Добави коментар