Никога не съм разбирала баща си. Ходи за риба поне три пъти седмично, понякога даже – повече.
Става в ранни зори, в 4 часа сутринта, когато даже кокошките спят зимен сън. Нарамва смело сноп въдици и прътове, но преди това предвидливо обува гумените ботуши и навлича непромокаемото яке. Междувременно вече е успял да събуди всички членове на семейството ;).
30 минути по-късно, след кратко пътуване с рибарския си автомобил (защото в багажника му може да откриете само принадлежности за улов на люспести създания), вече е заел стратегическо място на любимата си река (за което другите рибари изобщо не подозират) и с неземно спокойствие наблюдава водната повърхност за издайническите сигнали...
Никога не съм разбирала баща си. До онзи ден, когато сама изпробвах магическото въздействие на спортния риболов върху цялостното разположение на духа.
Преди да споделя с вас част от душевните приключения, които ме сполетяха по време на първата ми истинска речна сесия, нека направя едно уточнение: този вид улов се различава от т.нар. промишлен.
Основната цел при втория е да се хване много, ама много риба, която впоследствие да послужи за храна и за търговия, с две думи – за ежедневните неща.
Първата му версия обаче, спортната, е порядъчно по-хуманна и се практикува за лична наслада и развлечение. При нея рибоците даже се улaвят за малко и... После се пускат отново да си живеят по старому. Е, друг е въпросът, че много ентусиасти вместо във водата, предпочитат да сложат сладурите в тиган, но това е тема за широка дискусия, която не възнамерявам да отварям сега.
По-важното е, че любимото занимание на баща ми и, вече мое, се оказа страхотна антистрес терапия. Каквото, всъщност, е всяко съприкосновение с природата.
inm.comТам, в прегръдката на дърветата, усещането за хармония е по-силно от всякога. Дори песента на краставите жаби, които
изглежда често са в размножителен период (разбирам ги), не може да смути почивката на съзнанието.
Далече от града, далече от проблемите, далече от шума, душата се отпуска, за да събере красиви впечатления от вселенския мир, който е навсякъде.
Сега си давам сметка, че за някои събития просто си струва да станеш рано, даже е задължително. Заслужава си да използваш целия си ден дори, без значение колко рибоци ще клъвнат, или не. (Под секрет: не хванах нито един :).
Да не говорим, че ако човек има късмет да улови голяма риба, например - моруна, две седмици след това ще има повод да се хвали наляво-надясно. Което ще му позволи да се радва на добро самочувствие, както и на вниманието на всички приятели.
Така че горещо ви препоръчвам да се включите в риболовна сесия. Защо не още през тази ваканция?
Няма да съжалявате :)
Добави коментар