Страховити градски легенди, за които не сте чували

Най-вероятно няма държава, град или село, които да нямат поне една история на ужасите, базирана на слухове или нещо, което наистина се е случило.

Някои от тези истории, наречени градски легенди, понякога стават толкова популярни, че се предават от поколение на поколение и стават известни в социалните мрежи.

 Други остават малко известни и жителите на други страни не знаят нищо за тях. Но, тези легенди са не по-малко ужасни.

 Удавеното момче от Хавай

На Големия остров на Хаваите има малко селце, в което, преди повече от 70 години, се е случила ужасна трагедия. Тази история все още преследва местните жители.

През 1947 г., група деца играели край езеро в края на селото. Едно от момчетата случайно паднало във водата и не можело да се измъкне само. Тогава приятелите му побягнали да търсят помощ.

Когато спасителите пристигнали на мястото и започнали да претърсват дъното на езерото, намерили тялото на удавеното дете. Момчето сякаш било приседнало на една подводна скала.

Било с широко отворени очи и отворена уста. Сякаш чакало най-накрая да бъде извадено, но всъщност вече било мъртво.

Всички селяни били шокирани от смъртта на детето, но времето минавало и те се опитали да живеят отново както преди.

Тогава обаче, една след друга, започнали да се появяват истории, че хората, преминаващи покрай злополучното езерце, чувствали сякаш ръката на малко дете ги дърпа за панталоните или ризите към езерцето.

Имало слухове, че духът на момчето е останал във водата и е ядосан, и много самотен. Затова, иска да завлече живи хора във водата. Но, годините минавали и никакви инциденти, с изключение на тези случайни подръпвания на дрехите, нямало.

Но, тогава се случило нещо ужасно. Мъж със сина си вървял край езерото и изведнъж детето било дръпнато встрани, като паднало във водата.

Момчето потънало към дъното като камък, а по някаква странна причина, баща му не скочил след него, а вместо това започнал да вика за помощ. Когато спасителите извадили тялото на детето от езерото, се оказало, че то е на дъното в същото седнало положение, с отворени очи и уста.

За щастие, заедно със спасителите имало и реаниматори, които успели да върнат детето към живот.

След този инцидент, край езерцето започнали да се чуват тъжни детски ридания през нощта. Казват, че плачът ще продължи, докато друго дете отново не се удави в това езерце.

Дългоухият канибал

Сомалия е изключително бедна страна, известна главно със своите пирати, отвличания и терористични атаки. Около 70 % от населението й живее в бедност.

Деца от всички възрасти редовно изчезват там. Те се отвличат за продажба с различни цели, но има и една известна легенда за "дългоухия човекоядец", който краде деца, за да ги изяде.

Това е човекоядна жена, известна с прякора Дедхир – Дългото ухо. Тя живее в горите и хваща онези деца, които отиват далеч от дома или се губят. С помощта на дългите си уши тя много добре чува гласовете на децата.

Сомалийските майки леко са преработили тази легенда, като посочват, че Дедхир има специален глад за онези деца, които не се подчиняват на възрастните и нарушават забраните.

Маже да се каже, че този канибала е аналог на Бабайка (Babayka) или Бугимен (Boogeyman).

Ужасяващите бикове на Ямайка

Ямайка е остров в Карибите, известен със своите буйни дъждовни гори, красиви плажове, ром и кафе от световна класа. Въпреки това, туристите, които идват в Ямайка, са предупредени да не ходят през нощта по отдалечени пътища.

Твърди се, че те могат да станат жертва на ужасни бикове (Rolling Bull). Разказва се, че това са душите на хора, които са направили много лоши неща през живота си.

Тези бикове имат голямо червено око и бълват огън от устата си, а когато бягат по пътя, може да се чуе тракането на веригите на вратовете им.

Онези, които са се сблъсквали с това същество, казват, че и двете му очи са червени и от ноздрите му излиза огън. Задните му крака понякога се описват като ​​кози крака, понякога човешки или конски. Ако този ужасяващ бик ви види на пътя, той ще ви преследва и измъчва по различни начини.

За да се спасите от него, трябва да хвърлите парче дреха или нещо на земята, така че той да се разсея. Или можете да изтичате до кръстопът, тогава съществото може да ви загуби.

Или носете катранен камшик със себе си през нощта. Ако го ударите с такъв камшик, той ще се отдръпне от вас.

Вещицата и нейното проклятие

Преди много време, от гората излязла вещица и отишла до близкото шотландско село.

Започнала да моли местните жители да не секат дърветата, за да си разчистват място за ниви. Тя заплашила, че ако откажат, ще направи тези полета безплодни, а местните жени – бездетни.

След преговори между селяните и вещицата се сключила сделка. Вещицата им позволила да отсекат малка част от дърветата, а в замяна на това, селяните трябвало да оставят голяма торба с различна храна в гората всяка есен.

В продължение на векове това споразумение било изпълнявано и всичко било наред. Но, след това, се превърнало просто в приказка и селяните изсекли почти цялата гора, за да построят мелница.

Тогава вещицата се върнала и отново ги заплашила. Този път, местните жители не се уплашила, а я хванали и я обесили на едно дърво.

Вещицата промълвила, че сега цената на сделката е три торби. Селяните пренебрегнали това, но мелничарят се уплашил и всяка есен оставял три торби с храна на ръба на останалата гора.

Минали години … Мелничарят имал три дъщери, които израснали красавици. Един ден, той решил да не оставя повече торби за вещицата. И през същата есен, когато нарушил споразумението, най-малката му дъщеря изчезнала.

Когато селяните тръгнали да търсят момичето, работниците включили мелницата и всички видели как кръв тече между воденичните камъни.

Бързо спрели мелницата, а начупеното тяло на изчезналото момиче било намерено вътре в механизма. Всички решили, че това е наказание от духа на вещицата.

Историята за проклятието на вещицата в това село и околностите му е толкова популярна, че била разказвана дори през ХХ век, въпреки, че старата мелница е разрушена отдавна и на нейно място е построена плевня, която също е изоставена по-късно.

През 1960 г., млад човек решава да отиде там и да прекара нощта. На следващата сутрин приятелите му го намерили в плевнята, ужасно уплашен и пребледнял, а двата му крака били счупени.

Той разказва, че си е счупил краката, когато е скочил от горния етаж, където е спал. Бил го направил, защото видял как три празни стари торби за зърно са "оживели" и са протегнали "ръце" да го удушат.

Пътят на седемте сестри

В началото на 20-те години на миналия век, млад мъж от Небраска (Nebraska) се кара с родителите си защото няма собствена стая. Семейството не е богато, а в семейството има седем по-малки сестри. Той трябва да споделя стая с няколко от тях.

По време на кавгата, той избягал от дома си. Седнал в гората и в главата му започнал да се оформя план да отмъсти на родителите и сестрите си. Изчакал родителите да тръгнат за работа и се върнал в къщата, като извеждал по едно момиче.

Завързал всичките с въже около врата и ги обесил на дърветата по пътя, като ги подредил точно в един ред. Легендата не разказва какво се е случило с младия убиец, но тези дървета, стоящи в редица до пътя, растат там дълго време, хвърляйки ужас върху местните жители.

Много години по-късно, след Втората световна война, е решено да се продължи магистралата по тези места, за което седемте дървета са отсечени. Магистралата е наречена Пътят на седемте сестри и за нея все още се разказват плашещи неща.

През нощта, шофьорите чуват момичешки писъци, фаровете на автомобилите изгасват от само себе си, когато минават покрай мястото, където някога са расли дървета.

Понякога се чуват камбани, въпреки че наблизо няма църква. Шофьори съобщават за червени очи, които ги гледат от храстите отстрани на пътя.

Изчезналата стая

Твърди се, че тази история се базира изцяло на реално събитие, въпреки, че не се споменават имената на хотела или държавата, от която идват главните герои.

През 1889 г., майка и дъщеря пътуват из Европа. Но, майката внезапно се разболява при пристигането им в Париж. Те отседнали в луксозен хотел и жената веднага си легнала, а дъщеря й повикала лекар.

Лекарят прегледал майка й, написал рецепта и й казал да лежи. Дъщерята взела рецептата и отишла да търси аптека.

Обикаляла дълго време, защото не знаела френски, а Париж й бил напълно непознат. Накрая успяла да купи лекарствата и се върнала в хотела. Отваряйки стаята с ключа, момичето видяло, че е празна и всичко в нея не било така, както било преди да тръгне.

Тапетите имали различен цвят, завесите също, а багажът им липсвал. Тогава момичето отишло да потърси помощ и видяло наблизо чистачка. Тя я попитала какво се е случило с нейната стая и къде са изчезнали майка й и вещите им, но чистачката не отговорила, а веднага си тръгнала.

Тогава момичето слязло долу и започнало да разпитва други служители на хотела за същото, а те не разбирали за какво говори. Твърдели, че я виждат за първи път и не знаят нищо за факта, че тя и майка й са отседнали в хотела.

Изплашеното момиче хукнало да търси помощ в посолството на страната си, но след като изслушали нейната история, служителите решили, че е полудяла и изпратили нещастната жена в местната психиатрична болница.

През следващите няколко години, момичето се опитвало отново и отново да убеждава лекарите, че не е луда, и че майка й наистина е изчезнала, както техните неща и цялата им хотелска стая.

След няколко години, момичето наистина полудяло и скоро починало …