Ако питате мен, всички антистрес терапии на света не могат да преборят по ефикасност добрата... детска книга. Е, хубаво, де, вероятно преувеличавам малко. Но малко :) Крайно убедена съм, че хубаво написаните истории за деца могат да помогнат на всеки възрастен набързо да се отърси от напрежението и да избяга надалече, поне за час-два, от стресиращото ежедневие.
О, да! Четивата за най-малките са цветни и грабващи, а по страниците им щъкат фантастични герои. Неусетно и нежно детските книги ни повеждат между широките си редове, за да ни успокоят, за да подобрят настроението ни и може би... за да ни накарат да повярваме в малките чудеса. Защо не и в големите?
В духа на тези размисли и страсти, възнамерявам да споделя с вас заглавията, които, лично мен, всеки път ме спасяват от мрачните състояния:
Разбира се, започвам от най-любимата си творба, а именно - "Антон и Точица" на Ерих Кестнер. Ако си спомняте, вътре става въпрос за две дечица, момче и момиче, от различни социални светове, които са приятели и си помагат взаимно. Точица смята Антон за страхотен син, добър човек и вълшебник кулинар (не е лесно от нищо да се направи нещо), а той не спира да се впечатлява от неспирния ѝ извор от шантави идеи. Знаете ли, без дори да си дават сметка, всеки път Антон и Точица ми връщат вярата в хората... Карат ме да се чувствам щастлива. Правят ме добра :)
В известен смисъл, произведението на Кестнер е много повече книга за възрастни, отколкото за малчугани, ако ме разбирате какво имам предвид.
"Как да си дресираш дракон" на шотландката Кресида Коуел обаче е втората ми спасителна книга. Разтварям я в онези мигове от живота си, когато се чувствам слаба, безсилна и "невъзможна" във всеки един смисъл :) Чудната история на Кресида и смешните ѝ илюстрации веднага ме отнасят надалече, надалече... И, хооп!, в съзнанието ми се появява рахитичният Хълцук – нетрадиционен викинг, който ще стане Герой, ама по трудния начин :) Той ще мине през много изпитания и дракони, за да докаже силата и възможностите си, но ще се справи. Не се съмнявате, нали?
За десерт обикновено си оставям "Чарли и шоколадовата фабрика", с автор Роалд Дал. Не само, защото по страниците на тази книга има солидни дози шоколад, а защото тя, сама по себе си, е чудесна храна за въображението. Припомням ви, че тук пак се разказва за едно умно момченце, което, благодарение на добротата си, постига много неща :)
Ей така – успокоително, ми действат детските истории. Не ме разбирайте погрешно: подобно на повечето пораснали деца, и на мен не ми остава много време да кисна в интересния им свят. Отбивам се за малко, колкото да се изтупам от праха на нашето време. Колкото да си почина. И после пак...
Естествено, ще се радвам, ако споделите и вашия списък с ценни заглавия, зная, че имате такъв.
Добави коментар