Чували сме, че щастието и нещастието зависят от начина ни на мислене. Невинаги имаме възможност да контролираме ситуацията, но пък винаги можем да контролираме реакциите си спрямо обстоятелствата.
Резултатът от това обикновено е благоприятен: по-малко разочарование, по-малко стрес и следователно – добро здраве. Какво по-хубаво от това да стъпчем депресията и да си кажем – направих го с усилието на собствената си воля?
Тогава най-добрият начин да се борим с негативните емоции, е да се научим да предугаждаме въздействието на различните ситуации, да усвоим начини за намаляване на неприятното им влияние. Не по-малко важно е умението да се радваме максимално от въздействието на други такива.
Всъщност, ключът към щастието е в доброто познаване на самите нас. Разбира се, тук под щастие не е нужно непременно да разбираме състоянието на опиянение от любовта или грандиозна радост, която предизвиква еуфоричен смях и ни кара да подскачаме до небето. Става въпрос за обикновена радост или задоволство от начина, по който се справяме с предизвикателствата на деня.
Нека разгледаме факторите, които обикновено ни изнервят (като се замислим, понякога и най-малката глупост ни кара да избухнем) – претъпканият с недоволни хора рейс, напрегнатият работен ден, неотложният ремонт, сметките за тока, болната ви баба, невзетият изпит, лошото време... Списъкът е безкраен.
Само мисълта за всички тези проблеми ни карат да се намръщим веднага, щом отворим очи. Да, но щом можем да се намръщим още от сутринта, защо вместо това не се усмихнем от ранни зори?
Ако знаем как точно ни се отразява някой от споменатите фактори, значи можем тотално да обърнем това въздействие в наша полза. С повечко амбиция и волева усмивка. Няма да се усмихваме постоянно, но ще подходим с ударен позитивизъм към възможно най-много неприятности от деня.
Когато, например, някой в автобуса се скара с нас, ние ще се посмеем на поведението му. На работа ще отиваме не припрени, а с целта да свършим нещо полезно и качествено. Ремонтът ще направим с любимата си половинка или с прекрасните си деца, които ще мотивираме с идеята за един по-уютен дом след приключване на досадното занимание. Бабата ще зарадваме с плодове или цветя. На сметката за тока можем да се поядосваме, но не за дълго. А за изпита... ще се подготвим по-добре наесен.
Всъщност, мотивацията, която се изисква за подобен род преобръщане на резултата,
ангажира мозъка ни. Хубавото е, че тя ни кара да се концентрираме върху метода на справяне с проблема и ни разсейва от самия него.
Планирането на всяка стъпка от подхода към стресовите ситуации превръща неприятните изживявания в игра, която може да се окаже също толкова обсебваща, колкото самите тях. Само че пренасянето ни от полето на вредните емоции в полето на мисълта се оказва не само по-безболезнено, но и ни помага да развиваме качества като съобразителност, предвидливост, опитност, интелигентност, пък дори и философска мъдрост.
Нещо повече – когато се научим да правим подобни схеми за справяне със стресовите фактори, можем да ги пренасяме във всяка една дейност, с която се захванем. Така тя ще се превърне не в поредното досадно задължение, а в ново предизвикателство за ума. Опитайте този метод и ще видите как психиката ви заяква и придобива нови съпротивителни сили срещу депресивните емоции.
Да започнем да мислим... за да разбием смръщените облаци над нас!
Добави коментар