И тъй, направихме си чудесна поредица за езика на тялото, нали? Дано все пак някой от вас я чете и се опитва от време на време да провери дали написаното в нея е вярно. Аз поне често правя така – когато е възможно експериментирам и едва след това пиша. Това е част от скептичния ми характер. За да не ви изнервям обаче ще говоря направо – днес на езика на тялото ще говорим за нервността! Честито на печелившите :)
А сега си представете, че се намирате в стая с 4-5 човека. Те се явяват на интервю за работа. На госпожите и господата стоят пред им предстои да бъдат изпечени на шиш, а вие сте майстор-готвачът. Положението е напечено. Не стига, че събитието е от голяма важност, ами горките хора стоят лице в лице с конкурентите си. Само че вие веднага забелязвате с опитното си око, че някои от кандидатите са по-подготвени от други.
За първите няма какво да говорим – те ще се справят. Ще прикрият безпокойството си и ще успеят да говорят убедително за всичките си качества. Но какво правим с онези по-емоционални индивиди, които не могат да скрият безпокойството си и ви карат да мислите, че ни най-малко не са достойни за желаната позиция? Как какво - можем да ги научим поне малко да прикриват признаците на несигурност и да се представят достойно на други подобни вълнуващи събития.
А ето и някои от знаците с езика на тялото, които изнервените хора не бива да демонстрират пред останалите, ако искат да обърнат ситуацията в своя полза:
Кръстосани пред гърдите ръце: та вие сте изградили пред себе си цяла барикада! Този, който ви тормози с въпросите си няма да ви се измъкне лесно, а? Или е най-добре вие да си останете на сигурно, пък той да прави каквото знае... Не. По-добре вие свалете гарда и се опитайте да се държите естествено. Колкото по-малко се затваряте в себе си, толкова по-добре ще демонстрирате положителните си качества.
inm.com
Дишането – колкото да не умрете? За съжаление, дишането прави впечатление в най-напечените ситуации. "Врагът" винаги се чувства по-силен, когато знае, че се свивате в бърлогата си и спотаявате дъх. Колкото и да сте напрегнати, не забравяйте да си поемате въздух – опитвайте се да дишате бавно, дълбоко, равномерно и спокойно. Както правят това най-безгрижните хора на света – спящите.
Моля ви, успокойте топката! Спрете да барабаните по масата... Да, да, да! Познавате много хора, които или тракат по масата с кокалчета, или си тръскат крака под бюрото, все едно искат да пресъздадат ефекта от земетресението от 22 май. Хора, вие сами не се усещате, но хората около вас ви виждат и чуват. Те осъзнават, че не сте спокойни. Направете добра услуга на всички и приведете в мир и тишина цялото си тяло. Така хем ще комуникирате по-лесно, хем (учудващо за самите вас) ще се чувствате по-спокойни.
Дъвчите, сякаш това е предсмъртното ви желание: няма значение какво се дъвче – всичко от молив, дъвка и вътрешността на бузата до невинните ви нокти... Ако дъвчете тези неща, за да освободите напрежението, можете едновременно да издадете несигурността си и да накарате другите да си мислят, че сте невъзпитани. Оставете гризането за после (а най-добре и завинаги) и използвайте устата си, за да говорите умни (уместни за ситуацията) неща.
И в крайна сметка, гледайте хората в очите. Не враждебно, разбира се. Гледайте ги разбиращо и не ги изпускайте от поглед. Но не се втренчвайте. Просто следете разговора и дайте на човека отсреща да разбере, че целият разговор е запечатан в погледа ви. Вие знаете какво правите. Погледнете уверено. Ще видите, че има значение.
Не се страхувайте от предизвикателствата, които животът ви предлага. Днес може да се объркате, утре да сте неуверени, но след една седмица ще се научите да се контролирате и ще направите, каквото трябва. Само не се отказвайте :)
Добави коментар