Сигурно през близките изминали години все отнякъде сте чули, че да си "умен" вече не е достатъчно. Думата е сложена в кавички, за да се наблегне на нейната относителност, произтичаща от мерната й единица - коефициентът за интелигентност или просто IQ. Това е така, разбира се, ако във вашето съзнание "умен" = "интелигентен". Объркващо уравнение за главите на много хора.
Но то има толкова много неизвестни, че трудно би могло да бъде решено. Интелигентността е най-сложният за психолозите конструкт, който може да се похвали с хиляди теории от стотици школи, които десетилетия са си блъскали интелигентните глави, за да сътворят няколко определения. Първият тест, измерващ това абстрактно понятие, се е появил в далечната 1905, дело на французите Алфред Бине и Теодор Симон. Казано на простичък език – много вода е изтекла оттогава. Толкова, че е измила до основи всички възгледи и идеи, за да ги замени с нови и...по-логични.
В по-близката 1983 професор Хауърд Гарднър от Харвард издава книга, в която е описана теорията му за множествената интелигентност. Един от първите, които спират да гледат картината на човешкото съзнание едностранно, и смело излагат идеите си, оказали се важни за напредъка на човечеството.
Изоставяме патетичния тон и ви казваме с по-равен такъв, че според професора и неговата теория интелигентността е мултидименсионален (т.е. има много измерения) конструкт. Те са следните – логическо-математическа интелигентност, пространствена, езикова, кинестетична, музикална, междуличностна, вътреличностна, натуралистична, екзистенциална. Сложничко. За да не става още по-трудно, няма да ви казваме според какви критерии са избрани тези 9 на брой измерения на човешката интелигентност. Можете да ни се доверите, защото ние преработваме информацията изключително критично.
Вместо това остатъка от материала ще бъде посветен на една конкретна важна част от нас. Междуличностната или иначе казано социалната интелигентност. Това е способността ни да общуваме с другите, да се разбираме с тях, да проявяваме емпатия, да създаваме положителни впечатления за себе си у тях, умението да ги убеждаваме в личната ни позиция. Защо е толкова важно? Защото спред Даниъл Голман, автор на бестселъра "Емоционална интелигентност", връзките с околните ни въздействат на неврологично ниво. Някои положително, някои отрицателно. Когато общуваме с друг индивид, мозъците ни се свързват и създават неврологичен мост, по който двамата започваме да танцуваме "емоционално танго". Емоциите освобождават различни химикали, които съвсем буквално започват да щъкат из всички системи, от сърдечната до имунната, и да им влияят.
Ако мозъците ни се свързват по този начин, това би могло да обясни т. нар. "химия" в любовта (а и не само там, но и в приятелството, сътрудничеството и т.н.). Обяснява също така защо без основателна причина някои хора ни отблъскват – защото "лошите" връзки са като отрова за организма. И като имаме предвид, че и без това се тровим (не)волно с какво-ли-не, можем поне това да си спестим.
Добави коментар