Почти съм убеден, че темата на настоящия материал не се вписва по какъвто и да било начин в концепцията на сайта, но понякога просто имам нужда от отдушник на цялата ненужна информация, която поглъщам в търсене на вдъхновение.
Трябва да си призная, че въпреки честотата, с която пиша за наука, не съм учен и имам съвсем теоретична и понякога крайно смътна представа за детайлите от работата на тези хора. Ето, например, вземете психолозите. Последния път, когато се сблъсках лично с техен практикуващ представител, беше в гимназиалните ми години и се дължеше на факта, че кабинета на училищната психоложка се намираше на последния етаж, където по-разхайтените ученици ходеха да пият, да пушат и да се натискат. Оттогава-насам не ми се е налагало да се притеснявам от психолози. Не и докато не ми се наложи да прочета как някои от тях набират материал за изследванията си.
Саймън Уинлоу, например, започва да изучава насилието в контекста на нощния живот и за целта става охранител в клуб. Така той, за разлика от много свои колеги, се сдобива с привилегията да пребива субектите на изследването си в името на науката.
inm.comПрез 1973 година пък Дейвид Розенхан публикува
резултатите от един свой експеримент под заглавието "Да бъдеш нормален на ненормално
място". За целта той и шестима негови колеги влизат в психиатрични клиники, симулирайки слухови халюцинации и други умствени отклонения.
За любителите на пикантната информация ще бъде от интерес фактът, че на запад едни от най-популярните субекти за изследване са посетителите и персоналът на заведенията за събличане под музикален съпровод. Немалко психолози са направили саможертвата да посетят стриптийз клуб за мъже, да посетят стриптийз клуб за жени, да посетят стриптийз клуб за хомосексуалисти и дори да работят като стриптийзьорка.
inm.com
Но може би най-забавно от всички е едно изследване от 1938 г., озаглавено "Егоцентризъм в разговорите между възрастни". Всъщност, забавно е не толкова самото изследване, колкото начинът, по който психолозите събират голяма част от данните за него. Целта в случая е да се установи дали възрастните са също толкова егоцентрични в разговорите помежду си, колкото и малките деца. А кога имаме максимално непринудени разговори между възрастни? Когато въпросните хора си нямат и ни най-малка идея, че са обект на подслушване.
Ето защо изследователите подхождат с особена дискретност и прекарват по-голямата част от времето под леглата в стаите, където се провеждат студентските чаени партита, ослушвайки се около пушилните и тоалетните, както и покрай телефонните кабини в общежитията. Дословни записки се водят и в чакални и хотелски лобита, в трамваи, театри киносалони и ресторанти. Нищо неподозиращите "участници" са преследвани по улиците, в универсалните магазини, причаквани са пред домовете им.
В крайна сметка, психолозите заключават, че егоцентризмът нито намалява, нито се увеличава с възрастта, поне не и на приказки. Самото изследване споменава, че голяма част от събирането на данните се случва в девически колеж, а това буди някои интересни въпроси, по които историята скучно мълчи. Оттогава насам е минало доста време, но нищо не се знае. Послушайте ме и положете допълнителното усилие да проверявате за учени под леглото си във всеки момент на съмнение.
Добави коментар