В миналата част си говорихме за самочувствието и как то проличава чрез езика на тялото. Сега ще доразвием и допълним темата, като се изкачим на едно по-високо поведенческо ниво, което зависи от самоувереността, а и поражда самоувереност – демонстрацията на надмощие.
Ако сте усещали, че някой доминира над вас само с присъствието си, но не сте могли да си обясните как точно го прави, то едното от оръжията на въпросната персона със сигурност е било езикът на тялото.
Може и да се учудите, но освен факторите стойка и зрителен контакт, съществуват и такива като ръст, докосване и специфичен набор от думи, с които също можете да въздействате върху хората около себе си.
Всеки, който желае да демонстрира контрол над ситуацията, да защити територията си или затвърди вече съществуваща власт (случаите са многобройни), следва да подбере символичен набор от жестове, и то в зависимост от професията, възрастта и позицията си в обществото. Ние ще ви предложим няколко общи правила за поведение, които могат да ви послужат във всяка една ситуация.
Да започнем от най-първото нещо по време на среща – ръкостискането: когато искате да покажете на стоящия срещу вас човек още от началото, че знаете какво правите и държите това да се случи по вашия начин, хванете ръката му здраво (без това да му причинява болка) и я задръжте, като едвам я придърпате към себе си.
inm.comПодсъзнателно той ще усети какво искате да му кажете и ще се отнесе към вас с внимание. Тъкмо обратното – ако оставите
ръката си да лежи неподвижна и отпусната в ръката на човека при ръкостискане, той по-скоро ще асоциира подобен жест с липса на характер и воля.
Твърде силното стискане от ваша страна може да накара някого да мисли, че не умеете да контролирате действията и емоциите си.
Високият ръст: счита се за едно от преимуществата при общуване със събеседник или група от хора. Колкото по-високо стоите над останалите, толкова повече те ще усещат вашето превъзходство или влияние. Неслучайно, когато ораторите изнасят реч пред публика, те се изкачват на подиум (в центъра на помещението).
По този начин говорещият привлича вниманието на максимален брой хора и ги кара да се чувстват ангажирани с това, което казва. Подобно усещане е съвсем естествено, когато се озовем пред по-висок от нас човек – когато гледаме някого отдолу, винаги ни се струва, че сме по-незначителни от него и той има правото да се наложи над нас.
Все пак, в подобна ситуация единият събеседник (слушател) може да извоюва резултат в своя полза, ако съумее да запази личното си пространство от набезите на върлинестия си познат. Но тъй като в големи заседателни зали това е по-трудно, ораторът разполага с предимство.
Докосването по време на разговор може да послужи като силно внушение за нечия власт. Ако например ваш познат се пресяга към вас и допира леко пръсти в рамото или лакътя ви, значи той играе като победител. Краткотрайното леко, но редовно повтаряемо подпиране, докосване или потупване по някоя част от тялото ви от страна на събеседника е сигурен знак, че той се опитва да ви "покори".
Подобни игри на власт могат да бъдат видени най-често при срещи на високо политическо ниво. Ако наблюдавате внимателно езика на тялото, който държавните глави използват, ще ви стане ясно коя страна иска да командва парада. Посочването с пръст, честото докосване и потупване по гърба, стремежът на един от политиците да насочва посоката на движение на другия, са само част от сигналите, че той желае да стои начело.
А що се отнася до вас: ще ви посъветваме да използвате езика на тялото, за да постигате успехи, но с нужното уважение и без да накърнявате достойнството на другите :)
Добави коментар