Странно нещо е времето. Колкото по-малки сме, толкова повече ни се струва, че то се влачи. Колкото повече израстваме, толкова по-неуловими стават жизнените мигове. И дори да се мислим за господари на съдбата си, в един момент се оказва, че има друг вездесъщ господар на битието. Това е времето.
Във видеото по-долу ви предлагаме една по-различна трактовка на идеята, че животът е само миг от вечността. Авторите на лентата загатват, че преминаваме през всички възходи и падения, радости и неприятности винаги пред един и същ поглед – този на огледалото.
В него неминуемо оглеждаме себе си, когато сме на 5, 15, 50... Вглеждаме се в себе си и виждаме всяка промяна. Нашата гордост и срам, нашата любов, нашите болести, нашата младост и първите бели косми – всичко бива изживяно като миг.
А огледалото остава на същото място у дома, за да отразява живота на онези, които идват след нас...
Добави коментар