Както би се изразил колегата Кирил Русев, няма "такова животно". И този път ще се съглася с него. Защото балансът между работа и личен живот е едно натурално, често повтаряно в медиите, клише. А който го е измислил, заслужава да бъде осъден на доживотна хармония, за да се увери че такава, всъщност... няма. Или поне не в онзи смисъл, в който ни убеждават да вярваме.
И ще ви кажа защо.
Ако човек е отдаден на професията си и най-вече - ако е съвестен и отговорен, той се старае да се труди на макс и да дава най-доброто от себе си (това, което редовно му напомнят и работодателите). По пътя на логиката и съвсем естествено, другите неща някакси минават на заден план, макар че, да, често са по-важни. А кариерата се превръща в най-неотложната мисия.
Обратното, този, който мисли единствено и само за семейството си, може да има малко по-нехайно отношение към професионалните си задължения. Даже е възможно да не дава пет пари за начина, по който се развива професионалният му път. А щастлив да го прави единствено личният му живот.
inm.comПолучава се така, защото всеки
от нас прави своя избор. Съзнателен или не, същият ни кара да си поставяме приоритети, да подреждаме събитията в живота си по важност и да действаме според инстинкта си.
Перфектното съчетаване на двете сфери обаче... е пълна измислица. А ако някой е успял да го постигне, обещавам, собственоръчно ще изтрия този материал и ако има начин, даже ще го изгоря ритуално :)
Цялата истина е, че често пренебрегваме и прекаляваме ту с единия, ту с другия приоритет. И това е човешко, простимо е. Въпросът е да не стигаме до крайности, защото, да, от тях наистина боли.
Та, мисълта ми е, че не сме суперчовеци. Нито сме балансирани, нито сме подредени, а понякога изобщо не знаем какво правим с живота си... Но никак не е задължително. Нещо повече, следващия път, когато усетите колебание относно това дали постъпвате по правилния начин, не се чудете. Справяте се отлично.
Кажете си го и всичко ще бъде наред :)
Добави коментар