Болшинството от хората има проблем с реалността. Това се дължи на факта, че тя често е в състояние да опровергае нещата, в които те силно вярват или поне много биха искали да са истина. Реалността обаче е най-хубавото нещо в този живот и е повече от наивно да я приемаме само тогава, когато тя е в синхрон с вярата, мечтите и надеждите ни.
Житейски пример №1: Днес е понеделник, независимо дали този факт ни допада или не. Само луд човек би се наел да спори, че денят е събота, най-малкото защото ако наистина повярва в това, рискува да бъде санкциониран от работодателя си.
Житейски пример №2: Хората, които имат проблеми с теглото, обикновено са се сдобили с тях не поради титанично бавния си метаболизъм, не заради особено плътните си кости и не защото съдбата е решила да им погоди поредния си мръснишки номер. Напротив, най-вероятно става дума за естествената ни склонност да подценяваме количествата храна, която ядем, и да надценяваме обема движение, което извършваме.
Последното е демонстрирано особено нагледно в едно класическо изследване от 1992 година, чиито участници се самоопределят като "резистентни към диети". Това е тяхното тълкувание на бруталната реалност, преди учените да установят, че те системно подценяват погълнатите от тях калории с около 47%, но за сметка на това надценяват физическата си активност с 51%.
Тоест, ако тези хора са уверени, че се придържат към консумация на стандартните 2000 ккал на ден, те реално приемат около 3000. И ако за тях е вероятно да са изгорили 1510 ккал в движение за седмицата, реалността отново бива проблематична, демонстрирайки, че енергоразходът им обективно се равнява на 1000 ккал.
Разбира се, едно подобно откритие ни кара да осъзнаем две други неудобни житейски истини.
Житейска истина №1 гласи, че сме се озовали в състоянието, в което се намираме, със собствените си волни или неволни действия и/или бездействия.
Житейска истина №2 е също толкова неудобна, но в нея се таи и нотка оптимизъм: изход от състоянието, в което се намираме, съществува, но дали ще достигнем до
него зависи единствено и само от това колко усилия сме склонни да положим в правилната посока.
Сферата на т.нар. здравословен начин на живот изобилства от подобни примери и причината за това е, че външният вид и здравето са две особено чувствителни теми, които за жалост почти винаги пораждат
погрешна чувствителност. Наистина, колкото повече човешки страхове, суети, амбиции и надежди са заложени в определен аспект от живота, толкова по-склонни сме да се поддаваме на лъжовни, но
примамливо звучащи твърдения (от други хора) и усещания (свои собствени) по отношение на него. Ето защо е важно да бъдем информирани, за предпочитане от източници, които боравят с повече научни
данни и по-малко мнения, езотерика и спекулации.
Източник: Lichtman SW et al. Discrepancy between self-reported and actual caloric intake and exercise in obese subjects. N Engl J Med. 1992 Dec 31;327(27):1893-8.
Добави коментар