Аз съм последният човек, който ще ви каже, че разбира от наука, но това не ми пречи да се опитвам всеки ден. По няколко пъти. Това горе-долу ми помага да наричам нещата с правилните им имена в 9 от 10 случая и да не пиша твърде много глупости.
Едно от изданията, които са ми помогнали в това отношение, е Scientific American, където доста добре преразказват и поясняват изследвания, до които нямам пълен достъп и не разбирам съвсем добре, а освен това пишат и статии, разказващи науката на един достъпен за неучени хора език.
Точно там попаднах на един материал, провокиран от склонността ни да използваме разни думички, с чието значение не сме напълно наясно. Ако случайно някоя от тях ви накара да се сетите за себе си, не се сърдете - доскоро и аз си мислех, че медицинският термин за разширяване на кръвоносните съдове е "вазолидация"*. Провал. Важното е човек непрекъснато да държи очите и ушите си отворени и да предприема нужните корективни действия...
Хипотеза. Това не е най-често използваната от средностатистическия българин дума, но определено заслужава внимание, за да се знае къде започва хипотезата, къде свършва хипотенузата и къде зимуват хипопотамите.
Та, хипотезата започва там, където имаме предложено и научно проверимо обяснение за определено явление. Проверката става с помощта на експерименти, които биха я опровергали, ако дадат определен резултат.
Теория. Проблемът на теорията е, че всеки си я има - "Моята теория е, че Иван е привърженик на палео диетата, понеже е гледал прекалено много "Семейство Флинтстоун" и "Кро", когато е бил малък!".
В науката обаче теория е такова обяснение за даден набор от събития или явления, което е било потвърдено или установено чрез последователно наблюдение или експерименти. Една теория е в състояние да прогнозира бъдещи събития или наблюдения от същия род и да бъде подложена на допълнителни тестове посредством експерименти.
Скептицизъм. Да си скептичен по отношение на нещо в неспециализиран разговор може и да значи, че не ти се иска да повярваш в него.
Да си скептичен понаучному обаче ще рече, че си склонен на повярваш само в онези твърдения, за чието съществуване има солидни доказателства и то е проверимо с помощта на експерименти и/или наблюдение. Всичко останало е в сферата на жанровете фантастика, фентъзи и религия.
Значимост. В медиите често може да бъде прочетено или чуто, че еди-кой-си е много значим поет, писател, революционер или дори учен.
"Значими" учени обаче не съществуват, защото те знаят, че нещо е статистически значимо само тогава, когато е малко вероятно то да бъде плод на случайността. А "малко" е толкова малко, колкото е предварително определеното равнище на значимост.
Натурално. Това ни е може би любимото, защото се сблъскваме с него по няколко пъти в минута. Един етикет, който се лепи навсякъде, където се търси синоним на "здравословен". Работата е там, че не всичко синтетично е вредно, а още по малко път всичко естествено е полезно. Вече сме давали примера с мухоморките и петрола, арсенът е удачно ново попълнение, ако ни четете толкова редовно, че вече сте научили всичките ни лафове наизуст.
От Scientific American пък ни напомнят, че имаме сериозен проблем и с думата "органичен", която в химията значи ни повече, ни по-малко въглеводород или в краен случай - някое негово производно. Биологичен е още по-готино, защото ни дава възможност да обхванем абсолютно всички живи организми на планетата. Дори и ГМО!
* Правилната дума всъщност е вазодилатация
По статията от Scientific American "Just a Theory": 7 Misused Science Words
Добави коментар