Имало едно време един вълшебен свят. Свят на приказки, в който търсили спасение и мечтаели да се потопят малки и големи. Да, дори отдавна преминали невинната детска възраст, в която всичко изглежда лесно, магическо и добро, все намираме повод да се върнем назад към онова приказно място, което рисуваше света пред наивните ни, неопитни очи. Храбри принцове, красиви принцеси, добри феи, божествена природа, животинки, проговарящи с човешки глас. Разбира се, няма как да се разминем и със злите сили, обитаващи страниците на любимите ни книжки, но тук царува спокойствието, че накрая доброто винаги възтържествува. И това ни е достатъчно да търсим пристан на сигурност и оптимизъм точно там. Поглеждайки назад в детството.
Един от най-големите подаръци, който можем да направим на децата си, е да кажем "Сезам, отвори се" и да открехнем пред тях вратата към точно този свят. Да ги хванем за ръка и да ги поведем през девет планини в десета, вдън горите тилилейски до най-голямото царство-господарство. Там ще ги срещнем с феите орисници и мъдреците на двореца, които да ги научат на най-ценните човешки добродетели. Ще ги оставим да се възхитят, да намерят модели на подражание сред красивите принцове и принцеси, умните магьосници или смелите братя. А когато поискат да поемат по пътя на своето лично храбро приключение, ще им помогнем да уловят златната рибка и да пожелаят трите най-необходими за тях неща.
Няма да ги оставим, когато в търсенето на своята житейска приказка, изгубят пантофката си или, подмамени от неопитността си, се убодат на вретено. Като родители, обещаваме да ги пазим с всички сили от Баба Яга, Снежната кралица, злата мащеха, вълка, великаните и човекоядците. И точно преди да се превърнат в тикви или понечат да заспят 100-годишен сън, ние ще сме там да ги грабнем и да полетим с тях на вълшебно килимче в посока на тяхното щастие.
Театър "Весел" / Фейсбук
Може би някои ще кажат, че приказките са плод на прекалено голямо въображение, на огромна доза оптимизъм, навяващи представи за безкрайно щастие и доброта, обгърнали света. Но какъв би бил животът ни без дори един от изброените компоненти? Скучен, сив, отблъскващ, тъжен. Нежелан свят.
Във време, когато магията на празниците все още витае във въздуха и напомня за чудесата, които този период от годината ни носи, нека оставим сърцата си да повярват в тях. Истински. Нека превърнем живота си в приказка със задължителен щастлив край. А какво ще кажете да дадем всичко от себе си да го изживеем като един безкраен празник? Защото "три дни яли, пили и се веселили" звучи леко незадоволително, нали?
Добави коментар