Според свидетелствата в Евангелията след смъртта и Възкресението Си в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-ия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Йерусалим и оттам пред очите на всички се възнася на небето ( Лука 24, 50-53; Марко 16, 19). Това се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
Денят се нарича още Спасовден (Денят на Спасителя), защото с Христовото Възнесение се завършва актът на човешкото спасение. Празникът се пада винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден, като тази година дата е 25 май.
Имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска.
Денят е и празник на хлебари и сладкари.
Народни вярвания
На родна почва празникът Спасовден е довел по появата на различни обичаи и вярвания, живи и до днес в народната памет. Спасовският дъжд, подобно на Гергьовденския, е скъпоценен за земеделците - "всяка капка струва колкото жълтица", гласи народната поговорка. Затова на този ден в някои региони на България се изпълнява обичаят викане на дъжд. При него се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни. На този ден още се вярва, че русалките, които ще "сеят" своята роса над нивите, вече са дошли. Те могат да навредят на човека, но в същото време могат и да го излекуват от нелечими болести.
В нощта срещу Спасовден те берат любимото си цвете - росен. Според вярването русалките берат само върха на лековитата билка. Някога в Източна България болните от "самодивска болест" - треска, парализа и други неизлечими страдания, преспивали в местност, в която расте цветето росен или има основи от стар храм. Прекарвали нощта в пълно мълчание, преди изгрев се търкаляли в росата и отново в мълчание напускали мястото.
И до днес на някои места, преди изгрев слънце хората се търкалят в сутрешната роса за здраве. Има и вярвания, че в този ден на годината тя слиза от Райската градина и затова е толкова целебна.
Съществува едно много любопитно поверие. Болният човек трябвало да остави съд с вода до главата си, преди да заспи. Ако на сутринта в него плували листенца от росен, това значело, че много скоро ще се избави от болестта си. Трябва да отпие от водата, а останалото да прелее в друг съд.
Има и друго поверие, свързано с празника. Ако човек рано сутрин на Спасовден посети пуст кладенец и се огледа в него, той няма да види собствения си образ, а този на близък роднина, който много скоро е починал.
В нощта срещу празникаса борили безплодието
"Тѐ ти, булка, Спасовден!" е израз, широко разпространен в българския фолклор. Изразът се използва, когато нещо, някакво събитие се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква. Но изразът има преди всичко еротично внушение.
Според народните вярвания само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която няма деца, трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал "спасова пита", варена кокошка и бъклица вино. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Много анекдоти се свързват с този ден. Повечето от тях налагат внушението, че на Спасовден може да се изневери. И се свързват с мераклията мъж, който няма търпение и затова казвал: "Те ти, булка, Спасовден!". Тоест, днес може.
Източници: Уикипедия, Actualno.com, Телегаф
Добави коментар