Предстои ви да произнесете речта на живота си. Качвате се на подиума олюляни и започвате да говорите, а гласът ви сякаш долита от най-отдалеченото кътче на Вселената. Думите все едно идват сами, а устата, която ги произнася, е чужда. И все пак усещате, че тя е пресъхнала. С изпотена ръка вдигате чашата с вода пред вас и... я разливате обилно по ризата си! Думите вече не идват, гласът също си е отишъл, устата зее, ръката трепери, а лицето... лицето ви е по-червено от пурпурното сако на дамата от първия ред.
Някои хора са толкова ужасени от евентуалното настъпване на подобен сценарий, че страдат от еритрофобия – така медицината нарича страхът от изчервяване. Той може да бъде толкова силен, че да накара потърпевшите да се подложат на ендоскопска торакална симпатектомия. С други думи – доброволно си прекъсват нервите, които контролират този импулс и така си гарантират доживотна безцветност в моменти на социално неудобство.
Но целта ни е не да коментираме хората с отклонения, а самия процес, който е прелюбоп... доумерено интересен. Изчервяването всъщност се управлява от същата система, която дирижира и останалите стресови рефлекси. Това е симпатиковият дял на вегетативната нервна система. Когато се намираме под стрес, включително и когато сме притеснени, от надбъбречните ни жлези се отделя хормонът адреналин (епинефрин).
Той действа силно стимулиращо и оказва редица ефекти, които имат за цел да приведат тялото възможно най-бързо в режим на бой или на бягство (т.нар. fight-or-flight response). Сърдечният ритъм и дишането се ускоряват, зениците се разширяват, слухът се обостря (очите и ушите на страха наистина са големи, да), храносмилателната и репродуктивна системи остават на заден план, за да може мускулите да бъдат снабдени с колкото е възможно повече енергия за пердах или за скоропостижно спасяване от такъв.
inm.comОсвен това адреналинът разширява и кръвоносните съдове с цел по-добър транспорт на кислород и
хранителни вещества до животоспасяващите органи и мускули. Вените на лицето също стават подвластни на този ефект и в крайна сметка подобреното кръвообращение там става причина за специфичния цвят
на вашето неудобство. Казват, че подобна реакция е нетипична, понеже вените по принцип не са податливи на вазодилатиращото (разширяващо кръвоносните съдове) действие на адреналина. Аз не успях да
открия доказателства в подкрепа на това твърдение, но въпреки всичко се приема, че става дума за своеобразен феномен.
Неслучайно Дарвин е казал, че изчервяването е най-странното, но и най-човешкото изразно средство. Никой друг бозайник, освен хомо сапиенс, не може да се похвали с подобна реакция. Съществуват няколко научни теории, които се опитват да обяснят причината за нейното възникване. Доминиращата сред тях твърди, че по този начин даваме много откровено, физическо извинение за грешката, която сме допуснали.
inm.comСпоред нея изчервяването е най-искреният показател за това дали някой
съжалява в определена ситуация. Има и изследвания, демонстриращи, че хората, които се изчервяват повече в неловки ситуации, са много по-харесвани от страничните наблюдатели. Нещо като с кученцето,
което ляга по гръб, за да демонстрира беззащитност и ние се умиляваме. Вероятно затова се червим и на първа среща, когато се "извиняваме" за евентуални издънки в аванс. А вероятно не. Ако искате да
видите дали една подобна хипотеза работи на практика, набийте си няколко хубави шамара, пък след това ходете да продадете безочливо чешкия кристален сервиз на баба си с надеждата, че тя ще ви
прости.
Добави коментар