Доскоро бях убеден, че едва ли има някой, който под някаква форма да не е запознат със станфордския експеримент с бонбоните. Ето защо ми се струваше безсмислено да пиша за него. Нужни ми бяха само няколко разговора с познати, за да осъзная, че въпросната класика съвсем не е толкова популярна и затова ще ви я презентирам немедленно.
Става дума за изследване, което е проведено преди точно 40 години в Станфордския университет от американския психолог Уолтър Мишел. Негова основна цел е да разбере кога точно у малките деца възниква способността да дават приоритет на дългосрочните пред краткосрочните цели. Същото качество е познато сред психолозите като отложено удовлетворение, а понякога се адресира просто като търпение.
В експеримента са включени деца на възраст между 4 и 6 години, сред които са и трите дъщери на Мишел. Всяко едно от тях е заведено в изолирано помещение, в което има маса и стол. На масата е поставено лакомство (бисквитка, бонбон маршмелоу или соленка, по избор на детето) и участникът е инструктиран, че има избор или да го изяде веднага, или да изчака 15 минути до завръщането на възрастния и да получи едно допълнително като награда за търпението. Какво се случва по-нататък, бихте могли да научите с приблизителна точност от следното видео, което е репродукция на експеримента в настоящето:
От всички взели участие в иследването малчугани, сравнително малка част изяждат лакомството веднага. А сред положилите усилия да изчакат, едва една трета успели да проявят нужното търпение, за да си получат възнаграждението. Анализът на учените показва, че възрастта е най-определяща за наличието или липсата на отложено удовлетворение.
inm.comНищо от описаното дотук не е прекалено изненадващо за Уолтър Мишел и горе-долу с това приключва
неформалната "първа фаза" от станфордския експеримент с бонбоните (има и друг станфордски експеримент, но той е със затворници и е доста по-брутален). Втората фаза стартира няколко години
по-късно.
Дъщерите на Мишел израстват с много от момчетата и момичетата, които са били в онази стаичка през 1972 година. Постепенно, покрай неформални разговори с тях, Мишел установява, че тези деца, които са проявили волята да почакат, се справят доста добре в училище. Затова той организира последващо изпитване, което установява, че отложеното удовлетворение на млади години корелира с много по-малко поведенчески проблеми, по-добри резултати на SAT и значително по-добро справяне със стрес и фрустрация от различен характер.
Понастоящем психолозите се опитват да си отговорят на въпроса какво, освен възрастта, може да окаже влияние върху отложеното удовлетворение при децата и това води до други интересни експерименти. Надявам се, че ще бъдете достатъчно търпеливи, за да дочакате следващия материал, в който ще получите награда под формата на продължение...
Добави коментар