Днес изгубих около 2 часа в гледане на разни любителски клипчета от американски произход и през цялото време не можех да се отърва от предразсъдъка, който звучеше в главата ми по следния начин: "Абе, тия наистина са супер тъпи!". Но тъй като не обичам да си вадя изводи на базата на хаотични самовнушения, реших да си организирам нещо като неофициално интернет проучване по въпроса. Първите резултати бяха гарнирани с видео:
Аз обаче много добре знам, че подобни кадри могат да бъдат манипулирани според търсения ефект и не е задължително да са представителни. Затова продължих стремително нататък с надежда за малко повече обективизъм. Сещате се, че проблемът с един така формулиран въпрос е невероятната хлъзгавост на понятието "тъп" и упоритата му неподатливост на измерване.
Е, за щастие винаги ще си имаме доброто старо IQ (коефициент на интелигентност), затова нека да започнем оттам. За целта потърсих данните от труда IQ and the Wealth of Nations от 2002 г. ("IQ и богатството на нациите") и последвалата го през 2006 IQ and Global Inequality ("IQ и световно неравенство"). За съжаление, информацията в тях е леко разочароваща, при това не за американците, а за нас.
Средният коефициент на интелигентност на набедените за тъпи жители на САЩ е 98. Нашият е 93, което е по-малко, ако трябва да ви го кажа не с цифри, а с думи прости. Не е много по-малко, но все пак. В случай, че ви интересува, най-умната световна територия е Хонг Конг, където IQ-то в изданието от 2002 е 107, а в това от 2006 – 108. В тази своеобразна класация от 189 държави САЩ се класира на 31 място, а ние се гордеем с номер 48. Най-... ощетени са в Екваториална Гвинея, където умственият багаж тежи точно 59 точки.
inm.comРазбира се, самата идея за коефициент на интелигентност е много спорна, а някои от данните във
въпросните трудове често биват критикувани като много неточни. Но нали все на нещо трябва да разчитаме в този живот? Алтернативно, бихме могли да потърсим малко информация за грамотността,
например. В мащабното проучване PISA (Program for International Student Assessment –
Програма за международно оценяване на учениците), проведено през 2009 г сред 15-годишни ученици откриваме още интересни факти. Като например това, че в теста по четене американчетата изкарват
средно 500 точки, а българчетата – 429. Най-добрият резултат в този тест е 556 и принадлежи на Китай (по-точно на шанхайската образователна система). Най-лошият е 314 и с него се "гордее"
Киргизката република. По математика американските точки са 487, а българските – 428. На първо и последно място са същите държави от предната класация, този път със съответно 600 и 331 точки. Точни
науки? САЩ – 502 точки. България – 439. Шанхай отново е първенец с 575, а Киргизстан пак е на опашката с 330. Лошите новини са, че България е по-близо до вторите, отколкото до първите, при това не
само в географско отношение.
Искате да си говорим за висше образование? Докато в САЩ 35% от жителите между 25 и 34 са успели да завършат някакъв университет, у нас този процент е 23,4 (с уговорката, че данните за България обхващат извадка от населението между 25 и 64 години).
Нищо от казаното дотук обаче не хвърля светлина върху загадката какво прави американците толкова неразбираеми за нас – хората, които говорим по няколко езика, интересуваме се от международната политика, географията, културата и какво ли още не. Може би невероятният им шовинизъм и себичност? А може би фактът, че живеят в огромна, ама истински огромна държава? Сещате се, че ако тук се качим на автомобил и пропътуваме 4500 километра, можем да чуем поне 10-тина различни езика и да се запознаем с още толкова национални истории и култури. Ако един нюйоркчанин направи същото обаче, най-много да се добере до Лос Анджелис.
Ето, че имаме нещо като отговор на така поставения въпрос. Което в никакъв случай няма да ми попречи да си го задавам отново и отново...
Добави коментар