Ако съдехме за хората само по снимките им във фейсбук, светът сигурно отдавана да се бе превърнал в едно по-хубаво място. Всички щяхме да сме усмихнати, щастливи и непрекъснато доволни от живота. Щяхме да лудеем на макс, да имаме много приятели и да сме пълни с енергия и оптимизъм.
Работата е там, че фотографиите, които качваме в любимите ни лични профили, показват една твърде малка част от съществуването ни, често – най-хубавата: пътувания, купища споделени моменти, както и всякакви други такива суперски преживявания.
Извън социалната мрежа обаче, реалността е доста по-различна. А доброто ни настроение не е константа, напротив. Същото важи и за външния ни вид. Никога не сме били перфектни, обикновени хора сме и имаме своите лоши дни и ситуации.
Но! В голямото виртуално пространство искрено държим да бъдем съвършени. За целта, непрекъснато се стараем да градим идеалната проекция на себе си. Редовно споделяме с другите колко сме обичани и ценени (дори да не е така на 100%), до къде сме стигнали с професионалното си развитие (само нагоре?) и колко пътешествия сме реализирали в рамките на последните дни. Резултатът: накрая усещаме вътрешно удовлетворение, чувстваме се значими.
inm.comНе ме разбирайте
погрешно обаче. Този материал не е поредният, който цели да демонизира фейсбук. Самата аз смятам, че социалната мрежа може да ни навреди само при едно условие: ако прекарваме вътре прекалено много
време, вместо да се движим и да спортуваме, например. И забравим, че животът е, за да се живее.
Проблемът е друг. Смятам, че да се гради самочувствие в... интернет е, меко казано, безсмислено и не води до нищо хубаво. Не ни помага в заплетените житейски ситуации, не улеснява комуникацията лице-в-лице.
За да се чувстваме уверени, е необходимо постоянно да работим върху себе си - да се борим срещу лошите си качества и да изтъкваме хубавите, но на живо. Не само в он-лайн пространството.
Е, в реалния живот, съгласна съм, да си истински е значително по-трудно ;) Но пък, вероятно ще потвърдите, си заслужава усилията.
Добави коментар